Кой спечели войната? Руснаците са на различно мнение за десанта в Нормандия

Ройтерс

Седнала на пейка в центъра на Москва, 77-годишната Галина Макаренко замлъква за няколко секунди, преди да изкаже откровеното си мнение за съюзническия десант в Нормандия на 6 юни 1944 г.

“Той малко ни помогна. Но само малко”, казва усмихнатата физичка, която била евакуирана от Москва в Казахстан, за да избегне конфликта, който хората на Запад наричат Втората световна война, а руснаците - Великата отечествена война.

Президентът Владимир Путин ще се присъедини към лидерите на Франция, Великобритания и Германия, за да отбележат днешната годишнина от десанта в Нормандия, който отвори западния фронт срещу войските на Хитлер, хващайки ги в клещи с гигантска маневра, докато Червената армия на Сталин ги изтласква назад откъм изток.

Но макар мнозина на Запад да смятат десанта в Нормандия за решаващата повратна точка в конфликта, разговорите в руската столица вчера отразяваха широко застъпеното схващане там, че Съветският съюз така или иначе вече е бил обърнал хода на войната, в която губи 20 милиона души, и е щял и сам да победи.

“Това е напълно ясно, няма съмнение в това. Той щеше да победи, защото хората бяха отчаяни, те бяха събрали силите и се научиха да водят война. Войната определено щеше да бъде спечелена от съветския народ”, каза 64-годишният пенсионер Николай Косяк.

СТАЛИН ПРИЕМА ЧЪРЧИЛ

Моментът на откриването на втори фронт бил спорен въпрос между Съюзниците - съветския лидер Йосиф Сталин призовал британския премиер Уинстън Чърчил да го открие още през август 1942 г.

Според записките на преводача, присъствал на напрегнатата имсреща през онзи месец в Москва, Чърчил заявил, че това щяло да бъде прибързано, настоявайки, че “войната си е война, но не е безумие, и би било безумие да се предизвиква катастрофа, която няма да е от полза за никого”.

Сталин, който бил “нервен”, отвърнал, че “човек, който не е готов да предприема рискове, не може да спечели война”.

За десанта Съюзниците събират над 150 000 британски, канадски и американски войници, а преди офанзивата месеци наред извършват засилени бомбардировки срещу германски цели в окупирана Франция.

Но мнозина руснаци са убедени и до ден днешен, че забавянетое било преднамерен ход. Макар че десантът “доста ни помогна”, каза Косяк, Чърчил “искал руснаците и германците да се унищожат взаимно в тази война и той да влезе в нея в правилния момент, когато и двата лагера били отслабени”.

Работещият в сферата на комуникациите Игор Толкарев, на 48 години, каза: “Мисля, че той просто ни е чакал и е решил да действа едва когато нашите войски започнали офанзива. Чак тогаватой се присъединява на страната на по-силните”.

НЕДОВЕРИЕ КЪМ КОМУНИЗМА

За пенсионирания инженер Людмила Крилова, на 67 години, моментът на десанта е бил свързан с политическата идеология.

“Защото Западът е имал много лошо отношение към комунистическия Съветски съюз по онова време и е бил заинтересован да не допусне комунизмът да се разпространи из Европа - затова може би политическите лидери на Запад не са били заинтересовани от такава триумфална победа на Червената армия ина бърз край на войната”, заяви тя.

“Освен това са щадили хората си, армията си, жертвите си”.

Внукът й Максим Крилов, на 11 години, се намеси: “Ако не бяха нашата Червена армия и всички наши войници, ние, руснаците,нямаше да стоим тук сега”.

В детска енциклопедия, която се продава в центъра на Москва,за откриването на Западния фронт се споменава само с половин изречение в посветените на Великата отечествена война четири страници от книгата: “Междувременно съюзниците откриват втори фронт в Европа, но съветските войски вече са поели инициативата в офанзивата срещу Германия”.

В момент когато руските власти осъждат възхода на “фашизма” в съседна Украйна, възрастната физичка Макаренко е скептична към опитите да ...

Свързани новини: