Милост за българското образование

/КРОСС/Коментар на доц. д-р Жулиета Савова за Клуб Z Поредната нова вълна на декларирани намерения за промени в системата на образованието предизвика социални и професионални рефлексии. Недоумение буди фактът, че от тези намерения са изненадани дори представителите на Парламентарната комися по образованието, което естествено поражда въпрос от типа: къде и как се „раждат" управленски решения в областта на образованието? Аз ще оставя настрани търсенето на отговора на подобен въпрос не защото това не е важно, а защото има много други съществени въпроси от професионално естество, които се нуждаят от точни и недвусмислени отговори.  Обявеното намерение за въвеждане на един учебник по всеки учебен предмет до края на основния етап е повече от смущаващо. Не че няма примери и практики на подобни решения. Както вече се отбеляза в редица публикации, и в България до 2002 г. съществуваше такава практика, която бе заменена с друга практика за одобряване от МОН на 3 комплекта учебници и официалното й начало бе от 2003. Тя продължава да функционира до днес. Декларирането на  управленското намерение за промяната е основано на две разнородни категории твърдения: а) „трудни" учебници; б) пресмятания относно „наливането на пари" в частни издателства, които можело да се спестят и пренасочат. Нека да се вгледаме по-внимателно в тези две групи твърдения

Прочети цялата новина

Свързани новини: