За първи път виждаме ДПС да сваля БСП от власт

 

- Горещият политически картоф тези дни се подхвърля от ДПС към БСП и обратно. Вече няма съмнение, че предсрочни избори ще има. Закъсня ли този ход, или е навременен, г-н Кошлуков?

-След резултатите от изборите, след изявлението на Лютви Местан стана ясно, че досегашното партньорство между ДПС и БСП не може да продължи. Кабинетът и досега управляваше с нищожна подкрепа, а очевидно доверието на обществото към правителството се е сринало. Станишев трябва да се справи с няколко проблема. Вътрешнопартийни, защото напрежението в самата БСП е огромно. Коалиционни - трябва да се разбере с ДПС как точно ще намерят изход от сегашната ситуация И политически и държавни - пада кабинет, който бе един от най-кратковременните, само онзи на Андрей Луканов се задържа по-малко време. БСП плаща много скъпа цена за загубата на вота и обяснимо Станишев е изнервен. Затова той трябва да намери първо обяснение на въпроса защо се налага да отидат на предсрочни избори, след като първоначално се кълняха, че кабинетът е експертен. Обяснението е нужно за пред неговите хора от партията. На следващите избори те отново ще понесат загуба, защото няма как да се вдигне доверието към социалистите след всичко, което се случи. На дневен ред са въпросите за неговото оцеляване като лидер на БСП, за съдбата на партията, за отношенията му с Първанов, за завръщането на ГЕРБ във властта.

-Може ли да се твърди, че има анти-ДПС настроение от страна на другите партии след изявленията на Лютви Местан за предсрочен вот?

-ДПС ще опере пешкира, защото има провал, властта пада и някой трябва да е виновен. Политологично движението не губи тези избори, напротив, то увеличи гласовете си и може да крепи кабинета. Но БСП не може. Местан изнерви БСП със своето изявление, че са имали предварителни разговори със Станишев, че са обсъдили тази пресконференция.

-Защо Станишев не прие нито едно от отправените от Местан предложения?

-По датата на изборите нямат спор. Тезата на Станишев, че след като ще идва нов кабинет, той трябва да си направи бюджета, е правилна. Но смятам, че двете партии в крайна сметка ще си оправят отношенията. Тази временна криза между тях ще се преодолее. Историческата ирония днес е в това, че Местан сваля Станишев от власт. Досега искат оставката на кабинета непрекъснато заради ДПС, а сега точно движението ще предизвика оставката на правителството. По човешки е разбираемо това, което изпитват в БСП.

-Защо бяха тези интриги между коалиционните партньори, тайни явки, срещи и т.н.?

-Ситуацията не е спокойна, натискът за оставка на правителството е голям. Загубата на социалистите доведе до изнервеност на ръководството им, което е подложено на унищожителни критики отвсякъде. Нервите им не могат да се овладеят.

-Защо Станишев поиска точно сега задължително гласуване?

-Направеното предложение за задължителен вот точно сега си е откровено заяждане с ДПС. БСП има мнозинство заедно с ГЕРБ и „Атака“ да го прокара. Популярната теза е, че ако излязат да гласуват пет милиона българи, онези 400 000 поддръжници на ДПС няма да имат досегашната тежест. Но аз смятам, че това е бакалска сметка, която няма да издържи. Защото това, че някой ще те задължи да отидеш до урната, не означава, че ще гласува. Той може да пусне празна бюлетина или да пише мръсотии върху нея. Как ще задължат българина да гласува, чрез глоба ли?! Когато задължаваме нашите хора с нещо, знаем как реагират те - точно обратното. При нас със задължения не става. Отвращението не е от изборния ден, а от политиците, които те не харесват. Така че очакваното повишение на избирателната активност, няма да се случи в България. Впрочем в много държави, където имаше този тип вот, бе отменен. Сега от БСП търсят механично решение на софтуерен проблем. Нещо като ако не ти работи часовникът, аз да счукам на прах и да го подложа на химически анализ. Така че, ако ти ми казваш, че ще ме закараш под строй до урната, то аз ще ти кажа, че ще ти тегля една м...а.

- Какво се случва на терена на любимите ви десни?

- Реформаторите губят драматично. ГЕРБ печели убедително и сега даже увеличи преднината си. Те са лидерска партия, но десните ги припознават. Би ми се искало да има и друга дясна партия, но на пазара е това, което е - в момента десницата се представлява от ГЕРБ. Опитът на традиционните десни да направят нова формация претърпя неуспех. На предишните евроизбори те имаха общо четирима депутати, сега е само един. Няма да вземат втори мандат, защото сметките им са криви. Очевидно е, че тази формула не е успешна. Политиката е резултативен спорт - който има повече бюлетини, печели. Реформаторският блок няма. Сложиха начело на листата човек, за когото много десни хора не искаха и да чуят. Никой не им вярва вече. Този десен проект е обречен.

-Има ли изобщо шанс за десницата? Там пак се говори за консолидация, за перспектива.

-Десницата в България има три проблема. Първият е да признае веднъж завинаги своята история и да я приеме такава, каквато е. Както правят в БСП, където на едно място са събрани идеите на Димитър Благоев, Красимир Премянов и Румен Овчаров. Десните трябва да определят Иван Костов какво е за тях - премиер ли беше или далавераджия, Желю Желев комунист или президент беше и т.н. Историята ни може да не е най-доброто, но трябва да се приеме. Ние нямаме общ прочит, постоянно късаме страниците. Второ, десницата трябва да приеме кадрите си такива, каквито са. А не като дойде на власт, първо да избие всички свои, пък после да почва с левите. И трето, да има ясен и категоричен план за движение към бъдещето. Веднъж завинаги десницата трябва да каже дали е с ГЕРБ, или не е.

В психологията има термин „когнитивен дисонанс“. Това е състояние, при което поддържаш едновременно две противоположни идеи в главата си. Илюстрира го примерното твърдение „Той е много добър човек, ама като се напие, бие жена си“. Не може и двете тези да са верни. Подобно е положението в Реформаторския блок. Не може Светльо Малинов да е най-добрият за десните, ама водач да им е Меглена Кунева. Не е нормално довчера да си я наричал „червена кукувица“, а днес да я приемаш като твой водач. Провалиха се тотално, а се опитват да представят резултатите си като победа. Жал ми е. Аз през живота си не съм гласувал никога за БСП. Десен човек съм, бе, хора, искам шанс да ви дам моя глас.

-Има ли нови политики, които да премахнат досегашната порочна практика всяка партия да продължава укрепването на съществуващото политическо статукво?

-Няма да се промени нищо. За съжаление, от години нашата избирателна система възпроизвежда едни и същи хора. В България можеш да си избереш партия, но не и политика. Защото отговорността на политиците не е пред избирателите, а пред партийните босове. Ние тук имаме най-лошата система за гласуване - фиксирана твърда листа, която се определя в партиен щаб по тайно време.

-Вече има пробив на преференциалния вот. Вие отдавна работите и говорите за мажоритарна изборна система. Не ви ли радва малката стъпка в тази посока?

-Не. Образно казано, то е все едно да имаш пневмония и да я лекуваш, като пиеш само липов чай. Тук, ако си депутат от Силистра например, даже да не вършиш никаква работа и избирателите ти да те търсят, за да те пребият с кол, но пък си верен на партийния си вожд, той ще те включи в листата от Благоевград. По този начин над две трети от депутатите са сменили районите си. Защото системата възпроизвежда лоялност към боса. Тя прави от депутатите безсмислени фигури. Пионки, които могат да гласуват с маркери. Освен това и най-беглата справка сочи, че парламентаристите имат пет пъти по-малка законодателна инициативност от Министерския съвет. Близо 80% от законите се изработват от правителството. Е, защо тогава се зовем парламентарна република? Нашата избирателна система засилва централизацията, лидерството и вождистките партии. Тя не насърчава даже вътрешната демокрация в партиите, казва им: „Няма смисъл да говориш много, защото няма да те запишем в листата.“ Не е нормално при толкова кадърни и умни българи ние все да избираме депутати, за които после да твърдим, че са тъпанари. Е, момчета и момичета, ама как така 25 пъти все избираме тъпанари?!

- Лично платихте скъпа цена за свободата и демокрацията, бяхте в затвора за това. Президентът Желю Желев, с когото сте близки, твърди, че демокрацията ни днес е формална. Вие разочарован ли сте?

-Смятам, че онези, които се тупат геройски в гърдите днес с миналото си, са смешни и жалки. Затова не говоря за миналото си. Вярвам, че човек трябва да отстоява идеите и целите си, а не да ги сменя като Граучо Маркс (американски комик), който казваше: „Имам принципи, но ако те не ви харесат, то имам и други.“ Човек трябва да умее да плаща цената на убежденията и решенията си. По въпроса с демокрацията - това, което исках да имам, вече е факт. Хората тук сме свободни да говорим и да пишем, без да ни вкарват в затвора. Има свобода на придвижване, на социализация, на информация, на вероизповеданията. Вече сме в НАТО и ЕС. Доволен съм, нищо че платих висока цена. Може да се иска и много повече. Но нека щафетата да поемат по-младите.

-Защо умни и съдържателни хора не са в политиката или се отказват от нея? Защо вие абдикирахте?

-Аз съм един примирен демократ. Загубих битката, която водих за модернизацията на България. Оказа се, че мнозина нямат интерес от такава. Борих се за мажоритарна система преди 12 години, а чак сега виждам, че някои проявяват интерес към нея. Всичко тук се движи с много бавни темпове, за съжаление. А още преди години един американски политолог обясняваше за нашите общества, че от трабант трябва да се опитват да направят мерцедес, и то в движение, със скорост от 100 км в час. Светът се развива, не стои на едно място. Ние правим демокрация в XXI век, но с материали от XIX век, и това е нашият проблем. 

-Кой е сънят по повод на политиката, който ви се вижда ясен?

-Покрай протестите обществото се научи, че може да търси сметка от властта. Хубаво е, че гражданите отстояват своите права. Покрай гафа на Мая Манолова, която с Изборния кодекс разстреля собствения си командир, се надявам, че ще направят мажоритарна избирателна система. България не е чак толкова зле. Дефицитът ни е малък, икономиката не е добре, ама къде е. Имаме голяма безработица, но и навсякъде другаде е така. 

-Все още ли вярвате, че в родната политика е възможно „ново време“?

-Не. Но родината и родителите си човек харесва с всичките им кусури. Понякога може да им тресне вратата, ама после пак се връща. Трябва всички заедно да се опитаме да модернизираме държавата си. Демокрацията е път, не е последна спирка на метрото. Това, което достигнахме, никак не е малко, трябва да се продължи. Меко казано, нелепо е да отричаме всичко и само да мрънкаме.

Емил Кошлуков е един от основателите на СДС. Той е роден през 1965 г. в Пазарджик. Завършил е Английската гимназия в Пловдив. Преди 1989-а е осъден на четири години затвор за антидържавна агитация и пропаганда. Завършва политология в Санта Барбара, Калифорния. Бивш депутат от НДСВ и лидер на „Новото време“. Сега води политическо предаване по ТВ7.

Прочети цялата новина

Свързани новини: