Клаус Йоханис: какво може да му попречи да стане президент на Румъния

Хората вярват на кмета на Сибиу, защото, за разлика от повечето политици, е направил неща, които могат да се видят, а градът, който ръководи от 14 години, изглежда различно от другите: старите сгради са възстановени, централният площад на града може да се конкурира с всяко друго място в стара Европа, улиците са чисти, много училища в Сибиу са по-добри от престижните училища в столицата и все повече жители на града живеят по-добре от останалите румънци.

Сибиу стана туристическа атракция за западняците и място, където западни пенсионери решават да прекарат старините си, като харчат пари тук и по този начин допринасят за просперитета на града. Жителите на Сибиу са доволни от кмета, но разказват всякакви истории за личните му интереси и за начина, по който е просперирал заедно с града, но нищо конкретно не е излязло наяве.

Клаус Йоханис изглежда и се държи различно от другите лидери, но никой не знае каква програма има, кои са доверените му хора, кой го съветва и какви намерения има. За либералите той може да бъде имиджът, който да върне избирателите на Национално-либералната партия (НЛП) в руслото, но вътре в партията няма голяма подкрепа: той е твърде нов и малко свързан с вътрешните мрежи. Стигна твърде бързо много нагоре, което за старите лица от НЛП, които работят от 20 години за либералите, може да е обезсърчаващо. Но не само партийните дилеми биха могли да го блокират, а и един по-общ манталитет на електората и на системата.

През 2006 г. в конкурса, организиран от Румънската телевизия за определяне на най-великия румънец, между първите двама класирани - Щефан чел Маре (Стефан Велики) и Карол Първи, предпочетеният от публиката бе в крайна сметка държавният мъж кореняк. За него румънците са чели в учебниците по история, че се е бил с турците като юнак, че е построил много църкви и манастири, и че е станал светец, макар да не е сътворил нито едно чудо. Пияч, голям гуляйджия, но в същото време набожен - ето какво им харесва на румънците.

За Карол Първи се знае по-малко, въпреки че той е архитектът на независимостта и модернизацията на страната, но все пак си остава чужденец. След него са останали пътища, железопътни линии и университети.

Не става дума за реално сравнение между двамата, а за възприятието на публиката, за манталитета и предразсъдъците, които все още владеят румънския електорат. Национализмът бе култивиран преди 1989 г. от режима Чаушеску и продължи да се използва от политическите лидери в цялата ни съвременна история през последните 25 години. В училище и по телевизията, и все по-често в интернет, православието и национализмът са представени под различни маски.

Вярно е, че изследвания от типа Етнобарометър показват, че германците в Румъния представляват най-влиятелната група след румънците (макар че броят им е под 100 000) и че немецът е усърден, премислящ, честен и рационален, или поне така го описват румънците в социологическите анкети, но това не означава, че е по-добър от румънеца. Стереотипите работят и в двете посоки.

От 25 години насам, нито веднъж представител на някое малцинство не е бил част от Върховния съвет по национална отбрана и не е достигал върхова позиция в министерството на външните работи или в рамките на разузнавателните служби. Ако ни продаде страната? Страх, който може да присъства не само в добре циментираната система на държавните институции, но и в ума на избирателите.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: