„Хвани единия, удари другия!” или българският резултат от европейските избори

Никога през последните 25 години България не е изглеждала толкова жалка,  нестабилна, безпомощна и дезориентирана, колкото днес, непосредствено след майските избори за европейски парламент. Тя просто излъчва нарастваща политическа неадекватност, както във вътрешнополитически, така и външнополитически план. Особено опасна от стратегическа гледна точка е размитата бисексуална позиция на страната ни между Москва и Брюксел, напълно недопустима за държава, не само членка на НАТО и ЕС, но и тяхна източна граница.

Какво ли не се изписа и изговори през последните дни за европейските избори, сякаш след 25 май е настъпила някаква радикална и забележителна политическа метаморфоза. А в изборните резултати нямаше абсолютно нищо неочаквано. Както нямаше и нищо изненадващо и оптимистично в цялостното ни политическо безвремие през изминалите пет години след предишните европейски избори.

Още от началото на управлението на ГЕРБ през 2009 г., виждахме как с всеки изминат ден методично и необратимо се рушат принципите на институционалната демокрация. И това продължаваше месец след месец, година след година, продължава със същия успех и след изборите през 2013 г. Оказва се, че е без значение кой от триото ГЕРБ, БСП и ДПС е формално на власт и кой в опозиция. Може да се променя политическата лексика, но не и порочните политически практики. Продължава да намалява значението на парламента, неспособен и несклонен да води ефикасни политически дебати и да контролира действията на правителството, а съдебните институции на практика продължават да не са в състояние да изпълняват надзорната си функция по гарантиране на върховенството на закона.

Ако говорим за наистина „знакови“ клиентелистки политически партии, това са точно БСП, ДПС и ГЕРБ. Техните политически и икономически програми за развитие на обществото са само формални, а единствената им цел е достъп до властови ресурс. Нещо повече, раздаването на обществени длъжности и направляването на обществени средства към собствените им политически и икономически поддръжници е основната характеристика на дейността им. На това се крепи политическата им стабилност и постоянната им (относително) висока електорална подкрепа.

На този фон много странни и според мен безмислени изглеждат опитите за преекспониране на загубата на БСП и победата на ГЕРБ, както и за екстраполиране на техните изборни резултати към предстоящи вътрешнополитически избори. Едва ли може да има съмнение, че с получените  на 25 май гласове (10% от гласовете на всички избиратели), претенциите на Бойко Борисов да бъде „големият победител” и да модерира политическите процеси в страната са мегаломански или най-малкото напълно сюрреалистични. Дори и една нова гладна стачка на „канонизирания” Едвин Сугарев няма да може да му помогне.  …

Колкото до резултатите на БСП и ДПС и техните „закачливи” диалози на скарана семейна двойка, за да ги оценим и коментираме „по достойнство”, трябва да се поразровим в историята на прехода. Изпепеляващата взаимна любов между БСП и ДПС има двадесетгодишна история и датира още от правителството на Любен Беров (1993-1994). Като политическа конфигурация и организация на парламентарната му подкрепа, това правителство бе еталон за „демокрация менте”. То дойде на власт с мандата на ДПС, бе избрано основно с гласовете на БСП, а декларираше през цялото време на манадата си, че изпълнява програмата на СДС.

Заедно с неговото създаване, в парламента се формира т.н. „динамично” мнозинство, наречено по-късно „тематична коалиция”, каквито днес съществуват във всеки фрагментиран общински съвети и де факто подменят с лекота изборните резултати. За по-малко от две години, правителството на Беров оцеля при шест вота на недоверие  и на края само подаде оставка без никой да му я иска и се оттегли от властта. Днес, 20 години по-късно, е напълно ясно, че по много критерии правителствата на Орешарски и на Беров са „като две капки вода”.

Ако има някаква разлика, то тя е в ...

Свързани новини: