Защо вместо за руския газ, правителството не работи за българския?

Защитавайки яростно строежа на газопровода "Южен поток", чиито икономически ползи се оспорват все по-често и в самата Русия, използваща проекта като геополитическа карта, българското правителство неведнъж се аргументира с нуждата от стабилност на газовите доставки у нас, застрашени от кризата в Украйна. Друг е въпросът, че кранчето към Европа всъщност се контролира от руснаците. Макар всичко това да е известно, правителството "Орешарски" продължи работата по проекта с ясното съзнание, че рискува не само доверието на ЕС, но и загубата на еврофондове, след като Брюксел започна да замразява една след друга програмите си за България. Мнозина си задават въпроса какъв е реалният залог и защо не само БСП, но и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов така упорито защитават проекта на "Газпром", отправяйки обвинения към правителството, че е провалил проекта от "алчност" и настоявайки да го приведат към европейските правила. В момент, когато Европа обсъжда дългосрочни стратегии за намаляване на енергийната зависимост от Русия, двете най-големи политически партии в България настояват "Южен поток" да се реализира, защото щял да разнообрази маршрута за доставки на руски газ и цените на синьото гориво за страната може да паднат заради скъсения маршрут на трасето. Защо с такова настървение се работеше по проекта, напук на предупрежденията от Европейската комисия и САЩ за санкции заради проблеми с избора на изпълнител и бъдещата експлоатация на тръбата? Защо кабинетът неглижира приоритетни за ЕС и финансирани от него възможности за диверсификация като междусистемните газови връзки със съседните ни държави? Къде остана развитието на местния газов добив като част от енергийната ни независимост и сигурност? Управляващите мълчат, но фактите сочат, че изграждането на интерконекторите с Румъния, Гърция, Сърбия и Турция продължава да буксува, добивът на природен газ у нас намалява, блокирани са редица възможности за нови проучвания за синьо гориво. Нови проблеми за връзката с Румъния След като на няколко пъти бе отлагано въвеждането в експлоатация на газовата връзка с Румъния заради геоложки проблеми с трасето по дъното на Дунав, сега от "Булгартрансгаз" се надяват да няма нови усложнения, за да приключат строителните дейности до края на юни 2014 г. Това обаче не означава, че тогава ще се пусне връзката, тъй като не са извършени експлоатационни проби на цялото трасе на интерконектора между Русе и Гюргево. От държавното газово дружество потвърдиха пред Mediapool, че е прекратен договорът с изпълнителя на подводния участък – консорциум от румънски фирми, воден от компанията "Кала", за изграждането на втория резервен газопровод по дъното на реката. От "Булгартрансгаз" твърдят, че изграждането на този участък не влияе нито на срока за пускане в експлоатация, нито на капацитета на съоръжението като цяло, тъй като той трябва да осигури пренос в случай на авария на основния подводен тръбопровод. За построяването на резервната тръба се предвижда да се обяви нова обществена поръчка по реда на румънското законодателство за избор на нов изпълнител. Компанията отрича да се налага в тази връзка допълнително финансиране на проекта, чиято стойност е близо 24 млн. евро, от които 9 млн. евро отпуснати безвъзмездно от ЕК. Според експерти от бранша, обаче, при новото стечение на обстоятелствата пускането на връзката остава за 2015 г. Зацикляне на преговорите с Турция По една от последните теми, афиширана като приоритет от министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев – газовата връзка с Турция, също не се работи от повече от месец. След като Стойнев гръмко заяви колко много е направено за реализацията на този проект, се оказва, че още дори не е подписал заповедта за сформиране на работна група, която да преговаря с турската страна. Минимален напредък има по гръцката връзка, чиято цена е около 210 млн. евро, а ЕК също предостави 45 млн. евро по плана за възстановяване на Европа и намаляването на енергийната й зависимост. Техническият проект на този интерконектор предстои да бъде завършен до седмица-две, върви отчуждаване на терените по трасето, до края на годината очакванията са да се обяви процедура за изпълнител на проекта. Това каза пред Mediapool Асен Гагаузов, член на управата на дружеството "Ай Си Джи Би", което реализира проекта и в което по 50 на сто държат "Българският енергиен холдинг" и гръцко-италианското дружество "Ай Джи Ай Посейдон". По думите на Гагаузов, който бе регионален министър в кабинета на Трайната коалиция, вече натрупаното забавяне проекта не може да бъде преодоляно, но темпът, с който той върви, е добър и съвпада с плановете за Трансадриатическия газопровод, откъдето всъщност ще се захранва основно бъдещата връзка. За връзката със Сърбия Стойнев каза, че изчаква да види как ще се реализира проектът на територията на северозападната ни съседка, за да не се окаже, че сме изградили тръба за никъде. Свиване на местния газов добив Най-силният коз на България в енергийната й независимост и в задържане ръста на цената на природния газ остава местният добив. Той обаче при управлението на кабинета "Орешарски" намалява, според предоставените данни от Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) на Mediapool. През 2013 г. делът на местния добив на газ е бил 10.09 на сто, при 14.16 процента през 2012 г. и 14.81 на сто през 2011 година. Това не се дължи на увеличена консумация на суровината (тя остава около 2.3 млрд. куб. м през 2013 г.), което да свие местните обеми, а на реален спад на добива, обясниха от "Булгаргаз". Държавното газово дружество реално купува местен газ само от дружеството "Проучване и добив на нефт и газ", което притежава десет концесии за търсене и добив на нефт и газ у нас, част от които още се разработват, и от "Петрокелтик”, която придоби бившата "Мелроуз Рисорсиз", добиваща във водите на Черно море край Варна. От находището "Девенци" във Врачанско, на което предишният министър на икономиката и енергетиката Делян Добрев (ГЕРБ) възлагаше големи надежди за ръст на местния добив и сваляне на цената за вътрешния пазар, обаче в момента се извършва ограничен промишлен добив на кондензат, който се продава на промишлените предприятия в страната. Това находище се разработва от оператора "Дайрект Петролеум България“, който има договор за добив и от находище "Койнаре”, разположено в района на Червен бряг и Долни Дъбник. Големи надежди се възлагат на търсенето в дълбоките води на Черно море в терена "Хан Аспарух", който се проучва от консорциум между френската "Тотал", австрийската OMV и испанската "Репсол". Там в началото на годината приключиха 3D-сеизмичните проучвания и по оценки на компаниите залежите са около 100 млрд. куб. м,, но по-точните анализи ще станат ясни след пробиването на сондажите, което ще стане през 2015 г. От "Овергаз", която има разрешителни за търсене на нефт и газ в блоковете "Провадия" и "Тракия", планират да извършат първи сондаж в "Тракия" през август 2014 г. През следващата година ще се направят още два сондажа, обясни пред Mediapool Димитър Мерачев от "Овергаз". Първоначалните оценки на залежите там са за около 2 млрд. куб. м, което е под едногодишното ни потребление. В "Провадия" се прогнозира запасите да са значително повече, като там се очаква добив и на нефт, обясни Мерачев. Той обаче не се ангажира със срок откога ще може да се вади суровина от тези два терена, тъй като има тежки административни процедури по регистрация на търговското откритие, две години след което може да започне добивът, но експлоатацията на находищата е свързана и с изграждане на газопроводи, за да може суровината да се транспортира. Бездействие по конкурси за редица находища Блокирани остават планираните дейности от ирландската компания "Моезия Ойл и Газ" за разработване на четири стари находища на природен газ в Централна Северна България. Дружеството смята да вложи 10 млн. долара в повторната експлоатация на затворени в миналото сондажи в блоковете "1-5 Деветаки”, "1-7 Търнак”, "1-9 Мизия” и "1-10 Ботево”. Макар "Моезия" да е подписала концесиите за търсене и проучване, все още реалните дейности са блокирани заради административни пречки и забавени преговори с икономическото ведомство. Реален добив от тези находища може да започне не по-рано от пет-шест години, в които вървят оценките на остатъчните залежи, регистрацията на търговско откритие и получаване на концесия за добив. От отговорите на МИЕ става ясно, че ведомството не прави нищо за привличане на инвеститорски интерес към блок "1-22 Терес" в дълбоките води на Черно море, където обявеният от правителството на ГЕРБ конкурс се провали. Макар първоначален интерес да заявиха осем кандидати, сред които и големи международни компании с опит в сондирането, накрая нито един не подаде оферта. Отказът им, по неофициално информация, е заради тежките условия, които им поставя държавата като критерии, на които трябва да отговарят, сред които и размера на банкови гаранции за работната програма на проучванията и др. Въпреки намеренията да се обяви нов конкурс при по-облекчени условия, това не стана. И за терена "Силистар", също в дълбоките води на Черно море, МИЕ не е предприело действия по обявяване на нова процедура за издаване на разрешително за търсене и проучване на нефт и газ, след като Върховният административен съд окончателно отмени през април тази година избора на компанията "Ледербел", в която участва собственикът на фирмата "Фронтиер" Красимир Георгиев. Преди десетина дни пък стана ясно, че след тригодишни надежди за някакво раздвижване около наложената забрана за проучване за шистов газ у нас, "Шеврон" затваря българския си офис. Преди въвеждането на мораториума по време на предходния парламент, доминиран от ГЕРБ, американската компания получи разрешително за търсене на шистов газ в блок "Нови пазар". Все пак от МИЕ посочват, че във връзка с подадени заявления за търсене и проучване на нефт и газ на сушата, в момента то подготвя обявяване на конкурси за избор на титуляри на разрешения в блоковете "6 Омуртаг”, разположен в областите Велико Търново, Разград, Търговище, Шумен и Сливен, "1-24 Китка” - във Варненско, "1-25 Враца-запад” - на територията на областите Видин, Монтана, Враца, Софийска и Ловеч. При толкова възможности за разработване на местни ресурси, които изцяло отговарят на икономическите интереси на България и съвпадат с приоритетите на Европейската комисия за намаляване зависимостта от вноса на руски газ, е още по- съмнително защо през последната година България заложи всичко на "Южен поток". Подозренията за корупционно предложение, което българските власти и приближените им компании не могат да откажат, се подсилват от факта, че цената на българското трасе при подписването на междуправителственото споразумение през 2008 г. бе 1 млрд. евро, а сега вече набъбна до 3.5 млрд. евро с очакване за допълнително поскъпване. Ако проектът, който премиерът Орешарски замрази миналата неделя, но според икономическия министър е "необратим", все пак се реализира, държавният мастодонт "Български енергиен холдинг" ще бъде принуден да увеличи задълженията си. Към сегашните 500 млн. евро по взетия миналия октомври облигационен заем ще се добавят нови 620 млн. евро за финансиране на българския дял в "Южен поток", който ще се изплаща с приходи от транзитните такси. Техният размер все още не е официално обявен, макар да се твърди неофициално, че става въпрос за 2 долара за 1000 куб. м на 100 км, което е в пъти по-малко от европейските транзитни такси, а приходите от преноса са от изключително важно значение за темпа на изплащане на кредита към "Газпром" и оставащите приходи в БЕХ. При всичко това България неистово се бори за проекта на "Газпром", при положение, че при евентуален значителен ръст на собствения си добив на газ, ще може да изнася собствени количества. Случайно ли е всичко това? По-скоро важи максимата, че когато е проявена толкова много некомпетентност в една област, става въпрос за умишлени действия.

Прочети цялата новина

Свързани новини: