Какво иска Ангела Меркел?

За онези, които бяха мечтали за “парламентарна демокрация” в Европа, посланието е ясно. Ангела Меркел е тази, която решава “кой да управлява Европа”, както гласеше амбициозното мото на Европейския парламент в предизборната кампания. Няма почти никакво значение кой ще бъде следващият председател на Европейската комисия, защото вече е вън от съмнение, че той би дължал поста си единствено и само на канцлерката.

В резултат на това позициите и на единия и на другия лагер се променят всеки ден според различните послания, които Ангела Меркел изпраща към останалата част на Европа. Митът за “различните” европейски избори се сгромоляса. Запазвайки в Договора от Лисабон инициативата за номиниране на кандидата, който ще бъде предложен за гласуване от парламента, Европейският съвет в действителност запази за себе си най-важното правомощие в процедурата за тази номинация.

Без съмнение за Съвета е много по-лесно, отколкото ни убеждаваха преди 25 май, да получи мнозинство в парламента или да накара мнозинството от евродепутатите да отстъпят пред волята му. Освен това става ясно, че съществената задача не е убеждаването на депутатите, а постигането на консенсус сред 28-те държавни и правителствени ръководители. Този “консенсус” ще се дължи единствено на волята на Ангела Меркел.

Преди всичко изглежда, че ключов елемент не са личностите, върху които мнозина се съсредоточават. Ангела Меркел търси не толкова мъж или жена, който да оглави Комисията, а по-скоро принцип. Тя търси личност, която да се ангажира с бъдещата политика на Европа. В понеделник канцлерката между другото заяви, че целта на “малката среща на върха”, проведена в Стокхолм с британския, холандския и шведския премиери, преди всичко е “да се обсъдят по-скоро принципите, а не личностите”.

Много вероятно е тя да е била откровена по отношение на собствената си позиция. Която и да е личността, която ще застане начело на Европейската комисия, тя или той ще бъде наясно, че дължи поста си на канцлерката и на нейните съюзници. След това Меркел ще може да представи политическата си сметка.

От тази гледна точка “малката среща на върха” трябва да се анализира най-вече в идеологически аспект. Организирайки двудневна среща с трима лидери от “Севера”, карайки всички останали да смятат, че тази среща ще бъде ключова за бъдещото решение на Европейския съвет за председател на Комисията и явно изключвайки от вътрешния кръг Франсоа Оланд и Матео Ренци, Ангела Меркел не оставя никаква неяснота по въпроса как иска да се развива Европа през следващите пет години. Това е така, защото нейните трима партньори споделят много общи позиции.

Преди всичко те са привърженици на строгите бюджетни икономии. И тримата проведоха политики от този тип (и платиха скъпо за това на европейските избори). Те споделят визията за една “децентрализирана” Европа, която поставя държавите-членки в позицията да вземат решения, докато брюкселският “център” остава обикновен изпълнител.

Най-после, те се застъпват за една “по-либерална” Европа, с по-отворен пазар и подкрепят трансатлантическото споразумение за свободна търговия. Накратко, “общият знаменател” от срещата на върха в Стокхолм е отхвърлянето на визията за Европа, защитавана от Матео Ренци и малко по-малко от Франсоа Оланд и основана на бюджетна интеграция и повече солидарност най-вече в еврозоната.

Но като допуска двама лидери на държави извън еврозоната - Дейвид Камерън и шведския премиер Фредрик Рейнфелд, до сърцевината на дискусията за наследника на Жозе Мануел Барозу, Ангела Меркел показа, че вече не желае повече интеграция в еврозоната. Посланието не би могло да бъде по-ясно: Берлин не иска по-нататъшно задълбочаване на интеграцията в еврозоната, ако тя трябва да включва общ бюджет. Това е послание, адресирано към Рим.

Защо? Без съмнение заради един елемент от общата картина, който е твърде пренебрегван във Франция: влиянието на възхода на ...

Свързани новини: