Поколение Х - по следите на изгубените българи

25 години след “Промяната” настъпи време-безвремие за България. Защото юридически международното право постановява, че критерият “едно поколение” покрива период от 33 години. Или за незапознатите - смята се, че за 33 години човек се реализира професионално, репродуцира се (т.е. има семейство и деца) и е направил своя принос в обществото.

Преди 25 години беше дошъл реда на родените през 60-те години на 20 век да направят своя обществен принос. А направиха ли го?
Някак родиха деца преди 89-а - във веселбите на диско-купоните, студентските бригади, или идиличните семейни съглашения, които се правеха в отминалото българско общество на традиции и модерност. Икономически нямаше много шанс за изява, защото който забогатя в мътните времена, сега му носят жито по задушниците, а който се изсели зад граница, сега пълни финансово чужди пенсионни системи и ефекта за България е никакъв.

Останалите надежди за бизнес, фирми, частен капитал се размотават след 50-те си години, наравно с младите и напористи конкуренти. И още търсят място под слънцето за своите вечно на ръба на оцеляване бизнеси. Или гледат да въртят някаква семейно-партийна баница, която все пак храни децата им, и им осигурява “достоен живот”  с коли, платени сметки за къщи, почивки по чужбина и други символи на благополучие.

А родените през 70-те години на 20 век? Те трябваше да родят децата на прехода и демокрацията. Колко от тях обаче направиха семейства и деца в стария, сладникаво-патриархален български смисъл? През 1994 още имаше смисъл да си българин, през лятото хиляди будуваха с победите на футболистите ни, вееха български знамена по улиците, радваха се и плачеха от гордост. След 3 години през зимата, хиляди бяха успешно манипулирани да излязат пред парламента и свалят “омразните комунисти”. Свалиха ги. “Омразният, виновен за бедността им комунист” загуби политическа кариера, защото тогава не продаде българските интереси. И явно и нагло, неговия народ бе обърнат като острие срещу него, за да му покаже, че България вече не е суверенна и няма да и се позволи да се пазят интересите й! За което използваха наивното, вярващо в идеали поколение българи, което трябваше да роди “поколението на прехода”!

В тези години на бедност обаче деца почти не се раждаха. Случайно станалите майки плачеха по опашки за мляко и хляб да нахранят рожбите си, а забременелите несемейни българки правеха аборти, за да не изживяват бъдещите им чеда глад и мизерия. И така все още не се бе възпроизвело поколението на “прехода”.

След 1998 изведнъж “тръгнахме нагоре”. Започна икономическата еуфория - лошите бяха изгонени, добрите го удариха на една печеливша демокрация. Започна да се прилъгва народеца, отишъл на Запад, да се връща, започнаха да се прегрупират каналите за печалба от традиционно печеливши наркотици и проституция, но все още имаше толкова много за крадене, че народът, дори неговата интелигенция, нямаше как да забележи, че нищо не се създава, че се краде сътвореното преди години. Само деца се раждаха все по-малко, българските жени правеха аборти, а българските мъже мечтаеха да са като арабски шейхове, ама без отговорността за харемите! И колкото деца се родиха, бяха недостатъчни да направят “поколение” или да имат на какво да се учат, ако трябва да направят “промяна”. Какви положителни примери имаме оттогава за децата си? Влизането в Европейския съюз ли?

Малко преди през България да я овършее “световната финансова криза”, разни политици  хлипаха публично, щото сме били признати за част от Европа, за част от Европейския съюз и не знам какви още комплексарски части и признания. През това време другите източни народи правеха подмолни далавераджийски икономически модели из страните на Запада, поляците- с водопровод и канализация на ...

Свързани новини: