Шефът на "Мултипринт" изобщо не познавал бившия главсек на МС

Собственикът на добилата преди година скандална известност костинбродска печатница "Мултипринт" – Йордан Бончев, нито е виждал, нито е чувал по телефона бившия главен секретар на Министерския съвет (МС) Росен Желязков, подсъдим за неупражнен контрол над изработването на бюлетините за парламентарните избори на 12 май м.г.   Делото срещу него тръгна в сряда в Софийския градски съд (СГС) по съкратената процедура, като адвокатът му Трендафил Трендафилов декларира, че защитата се отказва от разпитите на повечето свидетели, сред които и на зам.-председателя на парламента Мая Манолова (БСП), която преди година подаде сигнала, по който прокуратурата влезе в "Мултипринт".   Първото заседание на СГС по казуса започна с разпит на Бончев, който продължи повече от 4 часа. Той заяви, че всъщност не е сключвал договора за печатането на бюлетините в сградата на МС в София, а го подписал сам в Костинброд, след което го занесъл в столицата. Впоследствие му го изпратили обратно, подписан от Желязков, без двамата изобщо да се срещнат.   Бончев каза още, че в договора нямало никакво ограничение на брака при изработването на бюлетините. Нямало и записано изискване – да не се допуска надпечат. Свидетелят не си спомни също в документа да е бил посочен конкретен начин, по който изработената би следвало да се съхранява до предаването му на поръчителя.   По думите му за годни за употреба бюлетини се приемали само тези, които са правилно отпечатани и сгънати и залепени в кочан от по 35 броя. Имало доста, които били правилно изработени, но залепени в кочани по 50 и затова били отделени в макалатурата (производствен брак – бел.ред.).   "Ние не можем нищо да спестим, защото сме длъжни да предадем качествен продукт. Например – не можем да не сложим лепило на кочаните, защото трябва да спазим изискванията", каза Бончев в отговор на въпрос на адвокат Трендафилов дали е било възможно от "Мултипринт" да намалят по някакъв начин производствените си разходи по този проект.   Свидетелят разказа още, че когато разследващите изземвали намерените бюлетини, той написал възражение в протокола – затова, че хартиените материали били слагани в кашони. Когато Бончев се възмутил, че не са били намерени по този начин, му отговорили, че трябвало да ги транспортират.   В първото съобщение на прокуратурата за случая се казваше, че намерените надпечатани бюлетини били годни за използване и "готови за експедиция". Бончев обаче отрече това пред съда в сряда.   Той каза още, че в документите за участие в обществената поръчка бил посочил най-ниския процент брак за печат и производство – 7 на сто. Работили със занижени проценти, за да имаме по-голяма печалба, обясни Бончев. Било предвидено 1% брак при сгъването на хартията, 1% - при лепенето, 2% за печат и 3% шпула – брак при въртенето на цилиндъра с хартията. Бончев добави, че самата хартия имала специален холограм, който се запазвал, за да може да се контролира количеството, което се използва.   Извън залата свидетелят категорично отказа да отговаря на журналистически въпроси. Росен Желязков също бе лаконичен, че каквото има да казва, ще го каже в обясненията си пред съда.   Производството започна ден преди предсрочния вот преди година по сигнал на депутата от БСП Мая Манолова. Разследващите откриха в "Мултипринт" над 350 000 надпечатани бюлетини, които според разследващите са били годни за употреба и приготвени за транспортиране. Доказателства, че планът е бил те да бъдат използвани за фалшифициране на изборите обаче така и не бяха открити.   Тази хипотеза обаче бе разпространена от ТВ7, известна с пристрастията си към всяка власт, като тогавашният й шеф и новоизлюпен евродепутат Николай Бареков часове наред тръбеше в деня за размисъл, че е била предутвратена най-голямата машинация в историята на страната.   Делото в крайна сметка се "сви" само да обвиненията срещу Желязков, като още след внасянето му в съда съдия Ани Захариева върна обвинителния акт на прокуратурата с аргумента, че тя не е изяснила защо подсъдимият е допуснал отпечатването на допълнителни 351 075 бюлетини от "Мултипринт" ООД, както и "в какво се изразява неизпълнението на служебните задължения на обвиняемия, посредством което прокуратурата твърди, че той е осъществил престъплението".   От държавното обвинение реагираха, че всъщност било доказано, че Желязков умишлено не е изпълнявал задълженията си по контрол над изработването на бюлетините, като целта му била да създаде възможност за "Мултипринт" да не спазят стриктно параметрите по договора и така да си спестят "производствени затруднения".   Това обяснение обаче нямаше нищо общо с първоначално твърдяното от висшето ръководство – че самото наличие на над 350 000 бюлетини над договорения с МС брой създава предпоставки за престъпление и вероятно с изработването им се е целял манипулация на парламентарния вот.

Прочети цялата новина

Свързани новини: