Православна грандомания обхваща Балканите

Купол с кръст, висок цели 82 метра в Белград, кръст, висок 46 метра в Тирана, най-тежката камбана от 11 тона в Подгорица, основи за камбанария от 80 метра за един от най-големите храмове на Балканите в Битоля и от 60 метра в Струмица… Това са част от най-грандиозните православни храмове, които се изградиха или които тепърва ще се строят в региона.

Неотдавнашното освещаване на Съборния храм “Възкресение Христово” в Тирана бе само нов пример за тенденцията при православните църкви на всяка цена да се притежава централен и грандиозен храм. На площ от около 5000 квадратни метра, с купол с височина около 30 метра и комплекс, в който има висок амфитеатър за 800 души, този храм на Албанската православна църква се превръща във впечатляваща сграда, която въпреки всичко по своите особености не е най-уникална на Балканите. С някои свои рекорди все още го изпреварват недовършеният храм на Сръбската православна църква “Свети Сава” в Белград и храмът “Възкресение Христово” в столицата на Черна гора, който също така е на Сръбската православна църква (СПЦ).

Социолози и други експерти обясняват, че тази грандомания по свой начин представлява край на една фаза, която започна с пропадането на атеистичната социалистическа система и завършва с укрепването на религиозното и етническо самосъзнание. За тази цел е необходимо да се изградят големи обекти, сред които изпъкват религиозните храмове.

“Този величествен храм (в Подгорица) заедно с храма “Свети Сава” в Белград представлява най-важният исторически похват на нашето поколение и на целия сръбски народ”, заяви навремето черногорският владика на СПЦ Амфилохие, когато преди няколко години започна изграждането. Големият храм бе осветен миналата година след 20-годишно изграждане. Разположен на площ от 2800 квадратни метра той струваше 6,5 милиона евро, похарчени за златни украшения и позлатяване, 17 камбани, сред които е и най-тежката от 11 тона, и най-големият абажур от 1200 килограма в Европа.

Този храм в Подгорица по своите габарити и по архитектурните качества е абсолютен чужденец в нашите черногорски пространства. Предвид времето, в което е положен основополагащият камък и политическите стремежи, които донесоха паметника, тази поява в конкретната област би се характеризирала като имперски стил, казва Бранослав Борозан, специалист по история на изкуството от Подгорица. Той добавя, че този голям храм със своя голям купол отстъпва от основната характеристика на начина, по който са градени църквите в Черна гора.

Тяхна основна характеристика бе скромността и те са правени по мярката на човека и затова са изпълнени с толерантност към другите религии. Това сега е нова вълна в сакралната архитектура, която е носена от идеята на великосръбския национализъм, който е инспириран от обновлението на царството на цар Душан. Всичко хова се прави и плаща от плитките джобове на всички нас, подчертава Борозан и добавя, че и мюсюлманите от Черна гора не взимат сега пример за изграждането на своите ислямски храмове от балканската архитектура, а от средна Азия.

От десетилетия в столицата на Сърбия не може напълно да се завърши големият храм, посветен на основоположника на СПЦ свети Сава. Десетки и десетки милиони евро досега са похарчени, за да се изгради голяма част от този обект, който със своите особености ще бъде не само най-голямата църква на Балканите, но по своята площ и обхват е най-голямата църква в света. Църквата има повърхност от 3500 квадратни метра и може да приеме десет хиляди вярващи. Кулопът е тежък 4000 тона, бил е направен на земята, а след това издигнат нагоре, висок е 70 метра, а кръстът на него е 12 метра. Все още не са завършени работите по вътрешната декорация, за която ще бъдат необходими също така милиони евро. Финансирането се осигурява главно от доброволни вноски, но с ...

Свързани новини: