Руският официоз: Украйна е на кръстопът

в. Росийская газета

Украинската криза навлезе в нова фаза. Встъпването в длъжност на Петро Порошенко като президент и спокойната реакция на Москва дават шанс да се приключи с правния хаос и безвластието от зимата и пролетта на 2014 г. Изборите показаха, че повечето хора са уморени от трусове и очакват първото лице в държавата да решава, а не да създава проблеми.

Успехът в президентската дейност на Порошенко зависи от много фактори - например евентуални промени на силовия баланс в украинския естаблишмънт. “Евромайданът” започна като нова, поредна национално-демократична революция, но да й направим равносметка е трудна задача. Държавността понесе мощен удар; не се появиха обаче нови сили и лица, приемани като знак за обновяване на политическата система. Борбата ще се води между отдавна и добре познати фигури. Твърде е съмнително дали могат да предложат свежи решения за качествена промяна на ситуацията, най-вече в дизайна на украинската държава. При все това общият интерес налага стабилизация - нови сътресения може да превърнат страната в политически и икономически развалини.

Налага се Москва да отговори на един принципен въпрос: какви са целите й, свързани със съседната страна. Желаната картина е ясно очертана - децентрализирана неутрална Украйна, в която се спазват културно-езиковите права и остава възможността свободно да бъде избран векторът на икономическите връзки. Това обаче са по-скоро общи пожелания. На практика въпросът стои по следния начин: ще склони ли Русия занапред да запази тежест само в някои източни територии, например в Донбас, или Москва ще продължи да се бори за влияние върху цяла Украйна.

В първия случай се очертава курс към фактическо разделяне на съседната страна, следващо модела на “непризнатите държави” (с най-близък аналог Приднестровието), и създаване на трайна “междинна зона”. Тогава Украйна ще наподобява Германия от времето на студената война - разделена държава, олицетворяваща блоковото противопоставяне. Сценарий, който парализира вечния дрейф на Украйна в западна посока - в унисон със задачите на руската политика.

Обаче е скъпоструващ (Москва ще трябва да поеме цялата финансова, може би и политическата отговорност за Донецка и Луганска област) и гарантира засилващи се усложнения със Запада, според който украинските проблеми заслужават като отговор единствено санкции срещу Русия. И ако нещата останат задълго без промени, Украйна може окончателно да бъде раздробена, като се появи “орязана”, но по-еднородна държава съседка с открито антируска нагласа, активно подкрепяна от Запада.

Вторият вариант е по-сложен, но изглежда обещава и повече перспективи. Участието на Украйна в западни алианси се тълкува от Москва като неприемлива заплаха. Необходими са институционални гаранции за неутралитет, за междинен статут. И за да бъдат те стабилни - поне относително, ще трябва да се съчетаят външни и вътрешни лостове.

Първо, въз основа на спонтанните, хаотични засега движения в Югоизтока трябва да се формира ефикасна проруска сила, която да стане влиятелен играч в украинската политика. Тя би могла да играе ролята на вградено устройство, блокиращо всички действия, нежелателни за Русия. Второ - с оглед значението на украинския въпрос за европейската сигурност като цяло, новият законодателен дизайн на страната трябва да бъде разработен с участието на всички заинтересовани външни сили. Без съгласието на Русия и Евросъюза САЩ, затвърдено в държавното устройство на Украйна, все едно нищо не може да стане. Разбират го чудесно и западните политици с реалистични виждания, дори един тъй принципен опонент на Кремъл като Збигнев Бжежински.

Киев има богата традиция да не изпълнява поетите ангажименти, преразглеждал е моментално и произволно всякакви вътрешни сделки и само твърди рамки, наложени отвън, може да възпрепятстват превръщането на Украйна в барутен погреб на Европа - отново и отново. Някои експерти припомнят вече споразумението за Австрия от 1955 г., осигурило на страната независимост (изтегляне на съветските войски) срещу ...

Свързани новини: