За да има мир, Сидеров в… Евразия

Изчаках да мине фаталният петък 13-ти и след като се освободих от задръжките на суеверието бързам да обобщя най-важното от тази дата в българската политика.

Предвидимо беше, че вотът под номер 5 не успя да събори правителството. Пък и кой ли може да събори лазещия!

Събитието на вчерашната фатална дата, вчерашната оперетна точка на деня беше фалцетната ария в парламента на политически повехналия тенор Сидеров (както знаете, тенорите обикновено играят любовници- често пъти на повече от една „Газпром”, която ги върти на пръста си).

Мъка на изоставен фаворит струеше от фалшивото дране и жестикулиране на развълнувания актьор, който от пръв поборник на американските интереси (виж статията му във в. „Демокрация” „Да освободим Альоша от наряд” от 4 март 1991-ва, публикувана в ivo.bg на 24 март 2014 г.), все повече се преобразява в образа на разпенявения антиамериканец.

Артист ни е той! По същия начин обърна палачинката от отявлен антисемит (виж., ако не те е гнус, книгата му „Бумеранга на злото”) в истеричен противник на украинския антисемитизъм- такъв, какъвто го формулира путлеристката пропаганда.

С изпружени от парламентарната трибуна пръстчета (предимно показалци, да не си помислите друго), които размахваше като мечове и стрели във възможно най-втвърден вид пред телевизионните камери, той онагледи склонността си към театралните ефекти от арсенала на Дучето и Шикългрубер в зенита на кафявата им слава.

Апотеозът на изригването му беше изричането на призива да изберем Евразия. Тук липсваше само Йосиф Кобзон да запее подкрепящо „Моя страна, моя Евразия”, пък да се целунат умилително като Сергей и Лютви насред партиен митинг в София.

Призивът за Евразия е едно добро начало за решаване на българската криза. Защото в Евразия има място не само за Сидеров, но и за целия файтон от екзалтираните му следовници.

Всъщност руската част на Азия, граничеща с Европа,т.е. Сибир, е колонизирана до голяма степен от бунтуващи се хора срещу деспотизма на централната власт. Той е прогонил на изток поколения бегълци от московско-петроградското мракобесие.

Време е наистина Сидеров също да хване пътя за Сибир и да поведе след себе си жадните за повече азиатщина себеподобни руски шовинисти с български паспорти. Там ще намерят убежище от проклетите американци, които (по думите на Сидеров) кроят планове не само да дупчат златната Добруджа (нищо, че веднъж вече бяха прогонени от самия Бойко с негови мораториум), но и коварно да ни заринат с ядрено оръжие, от което хитро да се отърват холандците (това са онези тарикати, които богатеят от цветя и явно им трябва място за нови оранжерии на мястото на силозите на атомните оръжия).

Изобщо: да живее Евразия, дом, убежище и истинска алтернативна родина за всеки български путинофил!

От блога на Иво Инджев

Прочети цялата новина

Свързани новини: