Ирак се превръща в новата Сирия

 Джихадистите от „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ воюват на два фронта. Те са овладели обширни територии в Северен и Западен Ирак и се борят за надмощие в контролираните от бунтовниците райони на Сирия. Целта е създаване на обширен ислямски халифат.

ИДИЛ обаче са изправени пред съпротивата на фронта „Ал Нусра“ и другите опозиционери в Сирия. Групировката не се радва на особен успех срещу силите на Башар Асад и „Хизбула“. Далеч не е сигурно, че обикновените сунити някога ще преглътнат нейно управление. Ясно е, че няма как терористите да получат подкрепа от ЕС или САЩ, нито дори от държавите от Залива (петролът е твърде важен, за да бъде позволено на джихадисти да контролират цял Ирак).

Ислямистите ще се изправят пред по-ожесточена съпротива, когато навлязат в контролираните от шиитите райони на юг от Багдад.

Трудно обаче ще е да се попречи на ИДИЛ да създаде поне временен анклав в Западен и Северен Ирак и в части от източна Сирия.

Големият виновник за ситуацията е иракският премиер Нури ал Малики, чието управление от 2006 г. е една авторитарна катастрофа.

В действителност ИДИЛ не е победил иракските сили за сигурност във Фалуджа и Мосул. Групировката просто се възползва от сунитския гняв и презрение, трупано с години към репресиите на шиитския премиер.

Потушаването на мирните протести, атаките над ключови сунитски политици, отказът за справедливо поделяне на националното петролно богатство и корупцията подкопаха позициите на Багдад в западните райони. Кабинетът не нае бойци от „Синовете на Ирак“ - сунитски милиции, помагали на американските военни, и не демонстрира никакво уважение към сунитските племенни лидери.

На полицията и армията беше позволено да продават позиции и повишения. Добрите военни бяха пренебрегнати за сметка на лоялистите към режима. Обучените от САЩ сили загубиха морал и ефективност. Всичко това доведе до нарастващо насилие през 2011 и 2012 г. и завръщане към гражданска война през 2013 г., далеч преди ИДИЛ да атакува Фалуджа през декември.

Малики отказва да се вслушва в предупрежденията на американците, да търси разбирателство с Иран. Той отчужди кюрдите и постепенно губи доверието на арабските държави. Премиерът де факто се превърна в шиитския еквивалент на Саддам Хюсеин, в заплаха за Ирак, не по-малка от ИДИЛ.

Без лидер, който уважава еднакво шиити, сунити и кюрди, Ирак рискува или да се разпадне, или да потъне в гражданска война и да се превърне в Новата Сирия.

Прочети цялата новина

Свързани новини: