Сърбия между наковалнята на ЕС и руския чук

Франс прес

Сърбия, която е кандидат за присъединяване към ЕС, е подложена на натиск да се присъедини към санкциите, наложени от Брюксел на Русия в резултат на кризата в Украйна - мярка, от която Белград би желал да бъде освободен, за да не засегне големия си традиционен съюзник.

“Не може да става въпрос да се наложат санкции на Русия. Всички знаят, че аз обичам Русия. Но все пак не съм казал, че трябва да се съюзим с Русия”, заяви наскоро сръбският президент Томислав Николич, обобщавайки чувствата, но също и неудобството на цялата нация.

От избухването на кризата в Украйна през ноември 2013 г. сръбската дипломация е поставена в трудно положение, разкъсвана между спазване на задълженията си към ЕС и запазване на добри отношения с Москва, която подкрепи Белград по редица чувствителни международни въпроси, включително този за независимостта на бившата сръбска област Косово, която Русия не признава.

“Намерението на САЩ, след като спряха проекта за изграждане на газопровода Южен поток, сега е да отстранят Русия от Балканите. Неутралната позиция на Сърбия ще бъде изложена в близко бъдеще на сериозни проблеми”, смята Предраг Симич, преподавател по международни отношения.

Симич имаше предвид замразяването от България на подготовката на работата по строежа на българския участък от Южен поток, след като Брюксел изтъкна, че европейските правила за обществените поръчки не са били спазени.

В понеделник сръбските власти се изказаха неясно по въпроса, като един министър спомена за замразяване на работите по сръбския участък от газопровода. Премиерът Алексанъдр Вучич трябваше да се намеси, за да увери, че “работите продължават, както е предвидено” в Сърбия, като в същото време поиска повече “разбиране”.

“Бих искал да има повече търпение и повече разбиране за взимането на толкова важни решния като това”, каза премиерът.

Той заяви това преди да бъде приет в сряда в Берлин от канцлера Ангела Меркел, от която, според сръбския печат, той е търсил да получи подкрепата и разбирането на Германия за неутрална политика на Сърбия по въпроса за Украйна.

“Надявам се, че Белград е получил ясни инструкции, тъй като за съжаление това е единственият начин за ориентиране на сръбската външна политика”, коментира политическият анализатор Йелена Милич.

Милич подчерта факта, че Белград е подложен също на силен натиск от страна на Москва.

Забелязва се все по-голям натиск от страна на Русия, която открито задушава европейската интеграция на Сърбия, заяви Милич за АФП.

Тя спомена посещенията в Белград “през ноември 2013 г. на руския министър на отбраната Сергей Шойгу и през май на председателя на Думата Сергей Наришкин, приет от Николич, при положение че се намираше в “черен списък” на ЕС”.

Белград ще трябва да даде обяснения в понеделник по време на визитата на ръководителя на руската дипломация Сергей Лавров.

Русия има сериозни интереси в Сърбия. Нейният газов и петролен гигант Газпром е мажоритарен собственик на сръбската петролна комапния НИС с 51-процентов дял.

Освен това Белград и Москва създадоха на летището в Ниш Южна Сърбия “Регионален център за извънредни ситуации”, в който са разположени руски самолети, готови да се намесят в района по искане на засегнатите страни.

При положение, че Сърбия има недостиг на средства, през януари 2013 г. Москва и Белград подписаха споразумение за кредит от 800 милиона долара, предназначени за реконструкция на железопътната инфраструктура. След това през април Москва отпусна на своя съюзник друг заем от 500 милиона долара, целящ да му помогне да се справи с тежкия бюджетен дефицит.

“Продължителността на натиска върху Сърбия ще зависи ...

Свързани новини: