Изберете си покойник

Преди време чух д-р Николай Михайлов да казва: „Изглежда, българската политика е вече покойник". Освен вярна, тази мисъл е и полезна - човек дори да следи онова, което става в българската политика, не се чувства особено ангажиран и съответно не чак толкова омерзен: покойниците правят там нещо, карат се, въртят едни пари, редуват им се лекичко процентите през четири години, изобщо - като всеки уважаващ себе си покойник са ангажирани с някаква дейност. Обаче какво да правим в моменти като сегашния: когато, еуфоризирани от новите избори, изпадат в натрапчив брътвеж, при който опитът да си обясниш поведението им се сблъсква с някаква ирационална форма на живот и замайваща липса на логика? Като кофти песен е - няма как да не й обърнеш внимание, понеже дразнението е по-голямо от способността ти да я игнорираш. Истинска логическа задача е да си обясним - не че някога сме успявали - това, което се случва с Волен Сидеров. Той се появи с плакат „Оставка". Човек не може да не се поддаде на впечатлението, че за няколко дни Волен Сидеров се превърнал в опозиция на Волен Сидеров. Това е неразрешим конфликт, невъзможно стълкновение. Задача, която всеки привърженик на „Атака" (и тримата) трябва да реши. Но Сидеров в това отношение се повтаря - преди година пак стана същото, подкрепяйки власт с ДПС в управлението. Човек не иска да пише следващото изречение, но ето го: Волен вече е опозиция на опозицията, която бе сключил сам със себе си

Прочети цялата новина

Свързани новини: