06/17/14 06:48
(http://e-vestnik.bg/)

Заради тази книга се срещнах с Тодор Живков. Хайтов искаше да я открадне - 1

Случаят с книгата ми „Забравените от небето“ (Документални разкази за столетници от Родопите, Издателство на ОФ, С., 1981) ме връща с три десетилетия назад. Навремето от личен той се превърна в обществен, въпреки тоталитарната ни държава. Предизвика го и го създаде самият Николай Хайтов, като се опита да открадне тази книга и, за съжаление, се оказа не единствен, а един от многото, предизвикани от него. Случаят беше разкрит, въпреки неимоверните му усилия да го потули, да го остави „недоказуем“ – това бе една от любимите му характеристики, със самочувствието на именит, популярен, овластен.

Фактите и постъпките му произтекоха от неговото поведение, за които, както тогава, така и сега, считам, че е бил отговорен лично той, и каквито обяснения или защити да се появяват от когото и да било, то фактите не могат да се променят – и аз самата не мога да го сторя, защото тези факти са делата, в които се оглежда човешката същност. За съжаление, дори смъртта не променя нищо. След нея истината изкристализира, бих казала – брутално. Спомням си, че това, което най-много ме порази тогава, бе, че у подобни лица отсъстваше всякакво чувство за вина. Това, което разказвам за онова време (1979–1981 г.), навярно сега изглежда абсурдно и ще пропусна много подробности – вероятно и хората, които споменавам тук, са ги забравили, за което не мога да ги упрекна – и аз бих направила същото, ако е възможно. Озовала се в положение на неизбежна защита тогава, когато нямаше свободни медии, срещу толкова овластено лице с наложена популярност в партията-държава, бях принудена да документирам случая в изложения, отворени писма, преписки, адресирани до държавни институции, преса, личности с обществени постове, комисии, съд, писатели, творчески съюзи, общественици – над пет хиляди души, – запознати по онова време писмено или устно.

Благодарна съм на всички, които ми помогнаха тогава да се защитя и без които нямаше да успея. Това бяха приятели, познати и непознати, хора на перото, както и администратори – много повече, отколкото се бях надявала. С риск да ги засегна, тук просто не мога да ги изброя всичките, дори като списък. Времето ни раздели, много от тях вече не са сред нас, но не съм забравила тяхната подкрепа и винаги ще ги помня с признателност. След промените и премахването на цензурата случаят бе огласен, както и още много други случаи, свързани с „подвизите“ на народния писател, устремил се да монополизира едва ли не духовността, плашейки с близостта си с Тодор Живков.

През 1975 г. като сътрудник на списание „Родопи“ (с главен редактор Н. Хайтов) – никога не съм работила в списанието, сътрудничих само със стихове и журналистически материали – бях командирована, както и много други сътрудници, из Родопите по една социологическа анкета, отнасяща се до бита, поминъка, обичаите и пр. на местното население, които Хайтов събираше, като твърдеше, че материалите са за архива на списанието, за БАН, за музеите. Какво стана с хилядите страници от тези анкети, събирани от десетки сътрудници, не зная. Предавахме ги на Хайтов по специално изготвения въпросник, дешифрирани, в папки и така отчитахме командировките си. Той ме попита събирала ли съм други материали, извън анкетата. Казах му, че съм събрала, тъй като живях в домовете на хора из селата и махалите, сприятелихме се, открих интересни столетници и те ми разказаха своя личен живот и съдби. Той се заинтересува какво ще правя с тях и аз му отговорих, че навярно ще напиша пътеписи – все още не знаех. Той поиска да види нещо и аз му дадох част от написаното, което той никога не ми върна, въпреки постоянните ми подсещания. Освен главен редактор на „Родопи“ ...

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване