Москва и Киев продължават да се надцакват с газови искове

Сагата със съдебните газови спорове между Украйна и Русия се развива доста интензивно след като в понеделник "Газпром" спря кранчето на доставките за Киев заради неплатени стари дългове и украинската икономика ще трябва да разчита само на запасите в газохранилищата си и на вътрешния си добив. След като първо "Газпром" подаде иск в Стокхолмския арбитражен съд за 4.5 млрд. долара газов дълг, а "Нафтогаз" отвърна с претенция за 6 млрд. долара от транзитни такси, късно вечерта в понеделник шефът на руския газов монополист Алексей Милер заяви, че компанията му готви втори иск за 18 млрд. долара заради неизцяло платени доставки през 20012  и 2013 г. В отговор във вторник украинският премиер Арсейний Яценюк обяви пред Върховната Рада, че от 2009 г. Киев е платил на "Газпром" 50 млрд. долара за газови доставки и в тази сума има надплащания, които ще бъдат претендирани. На фона на това и в Русия, и в Украйна са създадени кризисни щабове. Този в Москва следи дали няма отклонения в транзита , а в Киев – енергийния баланс в страната, текущото потребление и енергийната ефективност. От "Газпром" заявиха, че транзитът на руски газ през Украйна върви в нормален режим от 180 млн. куб. м за денонощие, предаде ИТАР-ТАСС. Шефът на компанията Алекесй Милер обяви, че в случай на неправомерно отклоняване на транзитни обеми от страна на Украйна, руският концерн ще увеличи доставките за Европа по други трасета. "Ако разберем, че на украинска територия се взема гориво без разрешение, ще вдигнем доставките чрез "Северен поток" и "Ямал-Европа", ще напомпаме още газ в подземните хранилища", обясни руският газов шеф. Норвежката "Статойл", която е вторият по големина вносител на газ в Европа, заяви, че може да увеличи доставките си за Евросъюза, но не може да замести руския газ. Изпълнителният директор на компанията Хелге Лунд не даде подробности, но Ройтерс припомня, че докато през 2013 г. вностъ на руски газ в Европа е нараснал с 16 процента до рекордните 161.5 млрд. куб. м, то "Статойл" загуби 5 процента от доставките си, които са паднали до 102.5 млрд. куб. м. Австрийският министър на икономиката Райнхолд Митерланер заяви, че страната му може да изкара без руски газ до февруари и "ще преживеем зимата", но призова да се намери политическо решение на газовото криза. "Ако ние не намерил политическо решение с Украйна на ниво Ес, то ще имаме проблеми", каза Митерланер, цитиран от австрийската агенция АПА. Според него ЕС може в крайна сметка да покрие газовия дълг на Украйна предвид сегашните й икономически проблеми. До три години Русия може да се откаже от Украйна като страна-транзитьор на газ за Европа, прогнозира президентът на Руския газов съюз Сергей Чижов. "Имаме два варианта как бихме могли в най-близко бъдеще да минем без Украйна. Първо, да увеличим с близо 15 на сто доставките чрез построените вече газопроводи като "Северен поток". Второ, ще може да подаваме газ чрез новия "Южен поток", естествено ако Европейската комисия не възпрепятства изграждането му. Тогава още през 2017 г. формално вече няма да имаме нужда от Украйна като транзитьор на газ", пояснява експертът за "Росийская газета". "В момента Украйна фактически е във фалит, затова проблемът би могло да се реши, като се признае фактическият фалит на "Нафтогаз" и дългът се компенсира с разпродажба на имуществото й, смята руският експерт Сергей Правосудов. Руският външен министър Сергей Лавров предположи по-рано, че зад позицията на Украйна по газовите въпроси може да стои някаква трета държава, посочва печатът в Русия, цитиран от БТА във в торник. "Независимая газета" припомня "интереса на американците към засилване на контрола над украинската енергетика". Синът на вицепрезидента Джо Байдън например влезе в директорския борд на "Бурисма" – частна петролногазова компания в Украйна, пише всекидневникът. "За САЩ е изгодно да има конфликт и криза между Европа и Русия" и Щатите подкрепят Украйна, "заела неоправдано твърда позиция за положението, в което се намира", казва пред "Новие известия" Сергей Правосудов. Според шефа на "Нафтогаз" Андрей Коболев украинските власти имат план за действия, в случай че Русия спре да им подава газ. При недостиг на газ в транзитната тръба най-силно ще пострадат България и Словакия, заявява в коментар за "третата газова война" от електронния в. "РосБизнесКонсалтинг" руският аналитик Михаил Карчьомкин. За разлика от конфронтацията през 2009 г. обаче двете страни няма да останат съвсем без газ, защото ЕС вече уреди на своя територия реверсивни доставки, макар и в ограничен обем. Освен това има възможност да се запълва тръбопроводът "Северен поток", заобикалящ Украйна, който работи от 2011 г. - това ще компенсира част от дефицита в Европа, пише мрежовото издание. Лятната консумация на газ в Украйна съвпада с обема на вътрешния добив - към 1,7 милиарда кубика месечно, тъй че до края на септември все още има време Киев да се разбере с "Газпром", заявява украинският бизнес наблюдател Олександър Парашчи. През зимата обаче реверсивните количества ще са недостатъчни, за да спасят положението. Ако страните не се споразумеят, Украйна ще започне да взема за себе си от транзитния газ. Повод все ще се намери - например като обезщетение от Русия за присъединяването на Крим или като прихващане заради надплатени суми, смята експертът. Засега Украйна си запазва шанса да получи по-ниска цена и не рискува нищо, твърди той. "Газпром" също печели в тази ситуация, тъй като част от неговите договори са обвързани със спотовата цена, а тя расте, добавя Карчьомкин. Ако обаче страните не се разберат до началото на отоплителния сезон, ще изгубят всички - Украйна ще остане без газ, "Газпром" - без доходи, а в Европа ще има недостиг на гориво заради ниското налягане в украинските хранилища, заключава "РосБизнесКонсалтинг". Повторение на ситуацията от 2009 г. е последното, което биха желали "Газпром" и Русия, заявява пред "Ведомости" Алексей Гривач, зам.-директор на федералния фонд за енергийна сигурност. Преди да наложи режима на авансово плащане, предвиден в договора, "Газпром" два месеца проявяваше невероятна гъвкавост. Руският концерн явно е готов да уреди нещата. До момента украинският му партньор обаче предпочиташе да разговаря с ултиматуми. Дали ще са възможни нови отстъпки от страна на "Газпром" или по-гъвкава позиция от страна на Украйна - това до голяма степен ще зависи и от развитието на политическата ситуация, изтъква експертът. "Комерсант" прави равносметка на "първия етап от газовата война". "Газпром" получи само малка част от дълга и изгуби 5 милиарда куб. метра газ, складирани от Украйна в нейните хранилища. Киев получи безплатен газ и спечели време, а най-губещ излезе Евросъюзът, който отпусна на Украйна пари, без нищо да получи в замяна. Брюксел вече няма намерение да подкрепя Киев само от политически съображения, а тъкмо позицията на ЕС ще е най-важна на новия етап от газовите преговори, който неизбежно предстои до есента, пише руският вестник.

Прочети цялата новина

Свързани новини: