Западът не може да подреди пъзела в Ирак чрез война

Инстинктивната реакция на Запада, когато избухне международна криза, е да зададе два въпроса: какво да направим и кои са добрите?

Но когато става дума за разпадането на Ирак, мрачната истина е, че там няма добри, които да бъдат подкрепени, и липсват приемливи политически възможности. Всичко, с което разполагаме, са лоши варианти, хаос и трагедия. Това означава, че е жизнено важно да се води смирена политика и да има ясно усещане за приоритети.

Новината, че “Ислямска държава в Ирак и Леванта”, известна като ИДИЛ, е превзела Мосул, втория по големина град в страната и вероятно се насочва към Багдад, изглежда като отрезвителна. В крайна сметка това е ислямистка група, която дори Ал Каида смята за недопустимо опасна. Централното правителство в Ирак начело с Нури ал Малики - въпреки всичките си кусури и сектантство - очевидно е за предпочитане пред ИДИЛ.

Най-близкият съюзник на Малики в региона е Иран, страна, която Западът все още смята за най-голямата стратегическа заплаха в Близкия изток. А когато стане дума за Сирия, ИДИЛ и Западът всъщност споделят обща цел - свалянето на Башар ал Асад.

Ако победата над ИДИЛ сега е основната цел на Запада, означава ли това, че трябва да се съюзим със сирийското правителство, Иран и Русия? Вече се говори за преки консултации между САЩ и Иран по въпроса за Ирак - макар че Западът продължава да е в конфронтация с Иран заради неговата ядрена програма. В същото време отношенията между САЩ и Русия са в най-ниската си точка от години насам заради кризата в Украйна.

Една политика, фокусирана преди всичко върху “вътрешната сигурност”, може да принуди западните правителства да стигнат неохотно до извода, че продължаването на управлението на президента Асад в Сирия е по-малката от двете големи злини. Въпреки всичките си грехове, режимът на Асад никога не е вземал на прицел Запада.

Но Асад е толкова затънал в кръвопролития, че съюзяването с него би нанесло огромен удар върху Запада в собствените му очи и върху авторитета на неговите ценности по света. Едно от предимствата на либералните демокрации е, че въпреки всичките им грешки и лицемерие, те се стараят да подкрепят не само интереси, но и ценности.

Добронамерените либерали се стараят да намерят решение с аргумента, че военната помощ трябва да се предоставя на по-либерални сили, които се борят едновременно с режима на Асад и с ИДИЛ. Няма съмнение, че в редиците на сирийската опозиция има храбри и достойни за възхищение хора. Но се изисква прекалено много убеденост, за да повярваме, че ако Западът застане зад тях, нещата ще се подобрят. Напротив, съществуват множество доказателства, които показват, че “либералите” имат много малък шанс да се задържат на власт след падането на една близкоизточна диктатура. От Ирак през Либия чак до Египет прозападните либерали биват изтиквани встрани.

Привържениците на пряката военна намеса на Запада в конфликтите - а и онези, които са против нея - пренебрегват скорошната история, за да защитят позициите си. Истината е, че водената от САЩ коалиция нахлу в Ирак през 2003 г. и сега страната е в разпад, цари кървав хаос и вилнее едно необуздано ислямистко движение. От друга страна, Западът не се намеси в Сирия - но и тази страна е в разпад, там цари кървав хаос и вилнее едно необуздано ислямистко движение.

Смилете се над горките политици, които трябва да се справят с всичко това. В тази ...

Свързани новини: