Кюрдите се доближават до вековната цел - независима държава

Кюрдите осъществиха мечтата си, след като Багдад загуби контрол над северните иракски райони

Поколения наред поети са писали песни за това. Укриващи се по пещери партизани десетилетия са се подготвяли за това. Но накрая, когато кюрдската армия окончателно пое контрола върху Киркук, кюрдите осъществиха мечтата на своите предци, като това стана за часове и без нито един изстрел.

Рухването на контрола на Багдад върху Северен Ирак под напора на сунитските бунтовници позволи на кюрдите да завземат историческата столица, която възприемат като свой Ерусалим. Така те внезапно се доближиха до своята извечна цел: независима държава.След като сунитските бунтовници от “Иракска държава в Ирак и Леванта” (ИДИЛ) завзеха най-големия северен град Мосул и се насочиха към столицата Багдад, кюрдските бойци не губеха време за мобилизацията си.

Те поеха изцяло контрола върху Киркук и пътищата в околността. Като цяло те увеличиха с до 40 на сто територията под свой контрол, без да им се налага да водят и едно сражение. Новата им територия обхваща големите петролни залежи, които кюрдският народ смята за свое законно притежение и основа на благоденствието на бъдещото независимо отечество.

Кюрдите плячкосаха базите, изоставени от иракската армия в Киркук, и отмъкнаха всичко - от пушки до климатици, от бетеери до дюшеци, което безумно напомняше на сцените след падането на Саддам Хюсеин през 2003 г. Засега кюрдските представители обмислят вариантите за следващите си стъпки, но вече дадоха да се разбере, че споразумението, което поддържа единството на Ирак, вече е невалидно.

“Навлязохме в нова ера в Ирак, която е напълно различна от тази преди Мосул”, казва пред Ройтерс Фуад Хюсеин, началник на канцеларията на регионалния кюрдски президент Масуд Барзани. “Ще видим как ще се споразумеем с този нов Ирак”.

Трийсетте милиона кюрди - най-многобройният народ в света без своя държава - са разпределени между Ирак, Иран, Сирия и Турция. Те се стремят да направят своя държава, откакто през миналия век авторите на политическата карта в съвременния Близък изток им отказаха да я създадат.

След падането на Саддам Хюсеин четирите милиона иракски кюрди се озоваха най-близо до целта: самоуправление в благоденстващ и относително спокоен автономен регион от три усамотени планински провинции съгласно споразумение, което им осигурява фиксирани 17 на сто от приходите от петрола, изплащани от правителството в Багдад.

Тази сума бе предостатъчна за превръщането на регионалната столица Ербил в процъфтяващ град, докато Багдад си остана неремонтирана военна зона, обсипана с боклуци, бодлива тел и бетонни заграждения.

След падането на Саддам кюрди са заемали церемониалния пост на президент и на външен министър, а кюрдските политически партии са имали ключова роля в Багдад, оказвайки помощ на оглавяваното от шиити правителство да претендира за широка представителност. Но споровете върху правото за петролни проучвания и за териториалните граници на автономния район останаха нерешени и очертаха една понякога доста напрегната “зелена линия” между правителствените войски и кюрдските сили.

Кюрдите твърдят, че повечето от спорната територия, вкл. самият Киркук, са били незаконно “арабизирани” чрез кампании за етническо прочистване на Саддам, който е изтласквал кюрдите и е заселвал араби, за да си осигури контрол върху земята и петрола под нея.

Сега правителствените войски ги няма, а кюрдските сили, известни с названието пешмерга, тоест “онези, които противостоят на смъртта”, ефективно решиха главните спорове в полза на кюрдите. “Всички тези зони ще бъдат присъединени към региона”, казва Джабар Яуар, генерален ...

Свързани новини: