Прокуратурата призна, че няма доказателства за "атентат" на Пеевски

Прокуратурата на практика призна, че няма никакви доказателства за подготвяно убийство на депутата от ДПС Делян Пеевски. В сряда институцията съобщи, че оттегля протеста си срещу съдебното решение за отказ от постоянен арест на тримата мъже, задържани миналата седмица заради опита им да подготвят такова покушение.   "Липсват основания за поддържане на протеста, тъй като въз основа на събраните до момента доказателства не може да бъде направено обосновано предположение, че тримата обвиняеми са извършили престъплението, в което са обвинени", заяви в сряда Софийската апелативна прокуратура (САП) в съобщението за оттегления протест на градската прокуратура (СГП) срещу определението на съдия Димитрина Ангелова от събота.   До решението се стигнало, след като по казуса са ангажирани обвинители от САП и Върховната касационна прокуратура, се казва още в официалното съобщение.   Така очевидно отпадат и тиражираните от медиите на Пеевски твърдения - неопровергани досега от прокуратурата, че поръчител на покушението бил собственикът на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев, който оттук нататък остава разследван "само" по съмненията за финансови и корупционни престъпления.   Новината идва в момент, когато доскорошните съдружници Пеевски и Василев влязоха в открит конфликт, който според КТБ избухнал заради необслужвани кредити и други неуредени финансови взаимоотношения. Безпрецедентното активизиране на прокуратурата спрямо КТБ миналата седмица – разпити на ръководството, претърсвания на фирми на Василев и като капак – повдигнати обвинения за "покушение" срещу Пеевски – бяха изтълкувани в публичното пространство като знак, че ударът срещу банкера е в услуга на депутата от ДПС.   В понеделник обаче последва и разпит на Пеевски в столичното следствие, след който той отрече, че е "началник" на съдебната власт, защото, ако бил такъв, "убийците" му нямало да са на свобода.   По този повод от прокуратурата коментираха в официалното си съобщение в сряда, че "без значение на начина, по който би могъл да бъде интерпретиран конкретен казус в публичното пространство, подкрепяме безусловно и категорично действията на прокурорите, които вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото".   Съобщението на държавното обвинение завършва с категоричното напомняне, че институцията "изпълнява задълженията си по закон и всякакви внушения, че тя е фактор в политическия живот на страната са недостойни и спекулативни".   По неофициална информация на Mediapool обаче, в случая има данни, че определени ръководни кадри от системата са изиграли подобна роля за хода на въпросното разследване.   То започва с прилагане на специални разузнавателни средства (СРС) в условията на неотложност. По тази хипотеза в Закона за СРС-тата МВР има право да подслушва заподозрени в рамките на 24 часа, след което задължително иска от съда да одобри това действие.   В случая с Христов, Методиев и Върбанов, Градският съд е разрешил провеждането на подобно подслушване, след което записите от СРС-тата са пратени на СГП, за да се произнесе по хода на разследването. Градската прокуратура постановява на два пъти отказ от образуване на досъдебно производство, приемайки, че в подслушаните разговори липсват данни за готвено или извършено престъпление.   След това от МВР изпращат резултатите от въпросното подслушване на столичното следствие, чийто ръководител Петьо Петров, известен с прозвището си Пепи Еврото, образува разследването, по което впоследствие Христов, Методиев и Върбанов са привлечени като обвиняеми, съобщиха пред Mediapool източници, запознати с казуса.   Името на Петров е замесено в не един и два скандала в съдебната система, като за последно той имаше ролята на основен свидетел по тотално проваленото корупционно дело срещу бившия военен министър Николай Цонев.   Въпреки че две поредни съдебни инстанции приеха, че по този казус са установени множество нарушения на разследващите и дори провокация към подкуп от страна на Петров, което е престъпление по смисъла на Наказателния кодекс, той оглави столичното следствие през март м.г.   Любопитна подробност бе фактът, че повишението му стана на същата дата, на която СГП е прекрати делото за пране на пари срещу тогавашните издатели на вестниците "Труд" и "24 часа" Огнян Донев и Любомир Павлов, по което Петров работеше като следовател в НСлС.   Той оглави столичното следствие по предложение на бившия градски прокурор Николай Кокинов, като още тогава главният прокурор Сотир Цацаров обяви, че Петров не е негова номинация и Кокинов има срок, в който да докаже, че предложението му е правилно. Междувременно обаче Кокинов напусна системата след огласяването на скандалния му разговор ексшпремиер Бойко Борисов и бившия агроминистър Мирослав Найденов, а Петров остана начело на следствения отдел към СГП.   Според запознати обаче, развоят на делото срещу т.нар. "убийци" на Делян Пеевски може да се окаже последният скандал, в който Петров е деен участник, като висш следовател.

Прочети цялата новина

Свързани новини: