Може ли злодеят да се превърне в спасител

Кадрите и новините от Ирак са толкова ужасяващи, че всички отчаяно се питат: кой би могъл да сложи ред в този разпространяващ се хаос?

Отговорът е парадоксален. Излиза, че един злодей може да се превърне в спасител. От опустошения от войни и терор пейзаж в Близкия изток се възправя Иран. Това е най-голямата страна в региона, с хилядолетна култура и въпреки всички смени на режима има над стогодишна непрекъсната държавна традиция.

А иранците - както привържениците на режима, така и противниците му - са единодушни по един въпрос: Иран е предопределен да бъде стабилизираща сила в региона. Никоя друга държава няма нито подобно възприятие за себе си, нито подобно самочувствие. Сега, когато целият регион може да бъде потопен в кръв, Западът трябва да е наясно с това. Колкото по-рано, толкова по-добре.

За да не възникват недоразумения, трябва да отбележим: иранският режим потиска собствения си народ, той работи по създаването на технически предпоставки за конструиране на атомна бомба, неговите бойци спасиха от сваляне сирийския диктатор Башар ал Асад. Управниците в Техеран подкрепят с пари и оръжия ливанската групировка Хизбула и палестинската Хамас в ивицата Газа - две организации, които на драго сърце биха унищожили Израел.

Най-после, иранците носят част от отговорността за безнадеждното положение на Ирак. През последните години те подкрепяха безусловно иракския премиер Нури ал Малики. Политиката на Малики отчужди сунитите в Ирак от държавата. Тъкмо заради това терористичната организация “Ислямска държава в Ирак и Левант” (ИДИЛ) успя да постави под свой контрол цели области и градове.

Ислямската република не е безобидна и не само Вашингтон я смята за “злодейска държава”. Но може ли Западът да си позволи сега да я отхвърли като партньор?

Отговорът зависи от това как ще бъде оценена природата на Ислямската република. С агресивно-експанзионистичен режим ли си имаме работа или с такъв, който по същество действа отбранително и просто иска да съхрани властта си? Може да зададем въпроса и по-конкретно: какво смята да прави Иран с една атомна бомба?

По този въпрос съществуват две школи. Едната твърди, че Техеран се стреми към ядрено въоръжаване, за да доминира в региона. Другата настоява, че моллите искат бомбата, за да станат недосегаеми. Двете хипотези не могат да бъдат напълно отделени една от друга. Но, за да бъдат разбрани намеренията, които стоят зад потенциалното създаване на атомна бомба, е полезно да се поставим на мястото на Техеран.

От революцията през 1979 г. моллите живеят със съзнанието, че Западът отрича правото на съществуване на Ислямската република. Наистина, за повече от 35 години САЩ опитаха почти всичко, за да я унищожат. През 1980 г. те насърчиха тогавашния иракски диктатор Саддам Хюсейн да започне война срещу новосъздадената революционна република. Вашингтон, както и Багдад, смятаха, че моллите ще паднат от власт след едно бързо настъпление. Но войната продължи осем години, струва живота на 1 милион души и бетонира властта на моллите. В сянката на войната те безмилостно се разправиха с вътрешнополитическите си противници, прогониха ги в изгнание, хвърлиха ги в затвора или набързо ги екзекутираха.

Саддам Хюсейн употреби във войната срещу Иран химически оръжия. Иранците си направиха извод: никой никога вече не бива да ги напада безнаказано със средства за масово поразяване! Не е случайност, че режимът възобнови тъкмо тогава ядрената програма, започната от шаха през 70-те години на 20-и век. Страхът, а не агресията, е първопричината на иранската ядрена програма.

Ако страхът е бащата на иранската бомба, би имало по-малко причини за конструирането й, ако сега Западът предостави на Иран роля като стабилизираща сила в региона. Тогава режимът в Иран би се почувствал по-сигурен и можем да се надяваме, че би помогнал за потушаване на пожара в региона. Това е ...

Свързани новини: