Президентство на Ердоган едва ли ще донесе стабилност

в. Хюриет дейли нюз

Турция е изправена пред нарастващи заплахи по границите си. Сирия беше достатъчно зле, а сега имаме и обстановката в Ирак. Турция освен това напрегна и отношенията си със Запада заради политиките на Реджеп Тайип Ердоган и като цяло дразнещото отношение, разглеждано като авторитарно по естество.

Ситуацията вътре в Турция не е по-добра. “Отварянето към кюрдите” на правителството е изправено пред тежка битка с възможността нападенията на нелегалната Кюрдска работническа партия (ПКК) да се възобновят. Скорошните събития в Лидже (където имаше протести срещу военните операции в района и изграждането на нов военен участък, бел.ред.) не вещаят нищо добро в това отношение.

Алевиите от друга страна продължават да са неспокойни, защото все още смятат, че са дискриминирани заради своята религиозна идентичност. Това е един разлом, който ще остане активен и който може да стане още по-опасен в резултат на развитията в Близкия изток.

Западноориентираният образован градски елит, чиято младеж представляваше в по-голямата част протестиращите на демонстрациите за парка Гези, също остава притеснен и неспокоен, разтревожен, че светска Турция, в която вярва, е подкопавана от Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР).

Междувременно бедствието в Сома привнесе ново усещане за мисия у работническата класа, което синдикалистите не биха искали да пропилеят. Това са само някои от основните точки на напрежение вътре в Турция сега, а има и други.

Предвид всичко това, не е чудно, че има големи смущения около перспективата Ердоган да се кандидатира за президент на изборите на 10 август. Негова победа на изборите, ако реши да се кандидатира, е разглеждана като много вероятна, независимо дали ще бъде на първия или на втория тур.

Поддръжниците на ПСР разчитат на това въз основа на победата на местните избори на 30 март. Казват, че президентските избори ще бъдат също демократични и затова никой няма право да се оплаква. Но това би било само изборна победа за Ердоган. Малко вероятно е той да бъде президент на народа, както би желал, заради неспособността си да бъде обединяваща фигура.

Нещо повече, той задълбочава социалните разделения в Турция в предизборния период с гневната си и язвителна реторика. Това става ясно от факта, че 55-те процента, които не гласуваха за ПСР през март, са недоволни.

Тези 55 процента не представляват единен блок, разбира се, но онези, които влизат в този процент са единни в нежеланието си Ердоган да стане президент, а това усложнява работите за него, защото той иска силен резултат от президентските избори.

Нито пък този факт предвещава нещо добро за вътрешния мир, ако Ердоган излезе победител от изборите на 10 август. Една политическа партия, според сегашната конституция на страната, е избирана по политическата си платформа, която може да има идеологически отсенки. Не е позволено обаче да се замесват демократичната и съдебна системи, за да се посяга на правата на онези, които не са гласували за нея. Но именно това прави и се заканва да прави ПСР дори повече, ако Ердоган бъде избран за президент.

Един президент при сегашния конституционен ред следва да бъде безпристрастен и да представлява хората без да ги дискриминира. Едва ли Ердоган ще може да бъде такъв.

Нито пък президентът има неограничена власт - макар че е затрупан със сериозни правомощия, по силата на сегашната конституция.

Ердоган обаче не крие плановете си да упражнява неконтролирано изпълнителни функции, ако бъде избран. Намерението му е да въведе това де юре, като промени конституцията, когато ПСР бъде преизбрана през 2015 г. със силен резултат, както той се надява. Поне това е неговият план.

Предвид сложната ситуация около Турция, напрегнатите отношения на Анкара със Запада и вътрешните вълнения на едни или други недоволни ...

Свързани новини: