Демокрацията е притисната до стената. Какво да правим?

Ройтерс

Демокрацията понася удари. На почти всички континенти опитите да бъде разширено правото на хората да избират своето правителство се натъква на големи трудности. В Ирак, Египет, Украйна, Русия, Афганистан, Пакистан и много други страни демокрацията е победена от деспотизъм и отчаяние.

Най-често се чува обяснението, че западната демокрация не е за всички, че това, което работи в нашето общество, не работи автоматично другаде. Друго обяснение гласи, че ние не трябва да се опитваме да разпространяваме демокрацията в останалия свят, защото това изобщо не е е наша работа.

И двата възгледа са тесногръди и недалновидни. Ако САЩ изоставят демокрацията в останалия свят, тогава ще западне не само останалият свят, но тиранията скоро ще започне да предопределя и нашия път, а избирателното право ще стане по-рестриктивно.

Преди 25 години, подтикнат от рухването на съветския комунизъм, Франсис Фукуяма, сега професор в Станфорд, доказваше, че светът е стигнал “края на историята” и че либералната демокрация и капитализмът на свободния пазар са в заключителната си фаза. Сега е само въпрос на време, твърдеше той, останалият свят да последва САЩ и Западна Европа и да започне да ръководи работите си по демократични правила.

Първоначално изглеждаше, че той е прав. По времето на последния комунистически лидер, Михаил Горбачов, Русия изостави марксизъм-ленинизма, а васалните му страни в Източна Европа, които тя потискаше след Втората световна война, се освободиха сами. За пръв път държави като Полша и Украйна гласуваха свободно. Стремглавият ход към демокрация скоро се разпространи с кулминация голямата вълна на демократизация сред арабските народи в Северна Африка и Близкия изток.

Сега тази грандиозна визия изглежда безнадеждно наивна. Русия бързо се върна в изходна позиция: управление на деспот, бил той Петър Велики или Йосиф Сталин. Под претекста, че трябва да бъде възстановен редът в мафиотската страна, Владимир Путин наложи режим колкото потиснически, толкова и ксенофобски. Правата на човека бяха изоставени, опонентите на Путин бяха произволно вкарани в затвора, а изборите се превърнаха във фарс.

Страните от стария Варшавски договор засега се справят по-добре, но даже и в тях демокрацията често се изплъзва. Като условие за присъединяването към Европейския съюз бившите съветски васали трябваше да направят свободни избори, да гарантират върховенството на закона и да спазват правата на човека. Някои от тях не се нуждаеха от подканване, но други установиха, че им е трудно да се разделят със старите навици. Тъй като вече бяха станали членове на ЕС, някои правителства - и леви, и десни - изоставиха поетите ангажименти и се оттеглиха в “контролирани демокрации” или “електорални автокрации”. Унгария, Словакия, Чехия, България, Словения и Румъния и други изоставиха истинската демокрация и се върнаха към форми на диктатура. Въпреки усилията на ЕС да наложи демокрацията, мнозина източноевропейски лидери заиграваха със Запада и с Русия.

Случилото се в Украйна е типично. След като години наред се бори да стане демократичен, на режима в Киев бе казано, че няма да се присъедини към ЕС, докато не създаде съдебна система, която да освободи политически затворници, вкл. бившия премиер Юлия Тимошенко. И по времето на този труден пазарлък с ЕС Путин направи подплатено с рубли контрапредложение, което тогавашният украински президент Виктор Янукович бързо прие. Това доведе до преврат и сегашните проблеми на страната.

Появи се Арабската пролет. Египет даде тон на арабските си съседи с отстраняването на диктатора Хосни Мубарак през 2011 г. За президент бе избран Мохамед Морси от “Мюсюлмански братя”, който премахна гаранциите за демокрация и наложи ислямски ограничения на прозападнато население на страната. Проваленият демократичен експеримент в Египет бе отменен от военните на Абдел Фатах ас Сиси, който по-рано този месец бе избран за президент на мястото на Морси. Събитията в Либия и на ...

Свързани новини: