Понякога и една първа стъпка е достатъчна за постигането на мир - единият от участниците във войната трябва да се обърне към другия, за да започне диалог. За тази цел обаче страните в конфликта би трябвало да са заинтересовани от намирането политическо решение, а случаят в Източна Украйна не е такъв.

В момента само украинският президент Петро Порошенко е готов на тази първа стъпка, въпреки че изключва възможността за диалог с въоръжените сепаратисти. Украинският президент обяви едностранно военно примирие, което би трябвало да спре кръвопролитието в Източна Украйна. С кого обаче да преговаря Порошенко, след като никой от другата страна не е готов за диалог? Говорители на въоръжените сепаратисти заявиха, че няма да сложат оръжие и не искат да водят диалог. Русия също разкритикува мирния план.

При това положение инициативата на Порошенко почти няма шансове. А планът съдържа няколко точки, които биха могли да доведат до мир. Ако нелегалните групировки в Източна Украйна предадат оръжията си, биха могли да се изтеглят необезпокоявано. Планът предвижда амнистия за всички бойци, които не са извършили тежки престъпления. Това условие се отнася и до наемниците и доброволците от Русия, участвали в боевете.

Сепаратистите искат дестабилизация

Бернд Йохан

Планът на Петро Порошенко предлага нова политическа концепция за Източна Украйна. Правителството в Киев иска да децентрализира властта и да даде повече правомощия на регионите и особено в Източна Украйна. Планът предвижда демократични избори в цяла Украйна за местни органи на властта и за парламент. Намеренията на президента са за създаването на нови работни места в Източна Украйна, паралелно се предвижда възстановяване на разрушената от боевете инфраструктура.

Кому обаче са нужни подобни планове, след като нелегалните бойци изобщо не са заинтересовани от политическите и икономическите шансове в региона? Междувременно от Русия пристигат хиляди нови бойци. Разбира се, Кремъл не желае да потвърди тези факти официално, но кадрите с чуждестранни наемници вече обиколиха света. Тези хора не са местни бунтовници, които се борят за повече права - те са дошли в Украйна, за да дестабилизират страната.

Циничната политика на Москва

Наемниците не се впечатляват от мирните планове на Киев - само Кремъл би могъл да им окаже влияние, тъй като е техен съюзник. Кремъл би могъл да помогне за военното подсигуряване на руско-украинската граница, както предлага Порошенко, за да бъде пресечен пътя на тежковъоръжени бойци. Но Кремъл не си мръдва и пръста. Вместо това по границата са разположени хиляди руски войници. И ако Кремъл им заповяда, могат много бързо да нахлуят в Украйна. Освен това ден след обявявеното от Порошенко едностранно примирие, Путин разпореди привеждането в пълна бойна готовност на войските от Централния военен окръг. Очевидно руският отговор на украинският мирен план изглежда така.

Звучи почти цинично, когато Путин и други високопоставени руски политици обвиняват Киев, че не проявявал готовност за мирно решение на конфликта. А самите те не правят нищо за мира. Кремълският шеф Путин все пак провежда телефонни разговори - и с Порошенко, и с федералната канцлерка Ангела Меркел, и с френския президент Франсоа Оланд. Но това е всичко.

Мирният план на Порошенко е стъпка в правилната посока. Без руска помощ обаче той е обречен на провал. Войната може да бъде прекратена само когато всички страни са готови за политическо решение на конфликта. Но засега светлина в тунела не се вижда.