Президентът не смята, че е необходимо свикването на КСНС заради потопа

Президентът Росен Плевнелиев посети квартал „Аспарухово“ във Варна, който пострада най-тежко по време на наводнението в четвъртък вечерта. 11 души загинаха, а десетки домове са разрушени и наводнени. Плевнелиев беше посрещнат с много въпроси и недоволство от жителите на квартала. Той призова хората ясно и подробно да опишат щетите, за да могат да ги докладват на комисията за оценка, която се очаква да започне работа. Държавният глава призова всички да си извадят поуки и да предприемат превантивни мерки, „не само от криза в криза“. "Аз съм на страната на хората, а хората искат да видят държава, която е на тяхна страна“, каза Росен Плевнелиев. Към момента президентът не вижда необходимост от свикване на Консултативния съвет за национална сигурност. Президентът също обърна внимание на липсата на координация в първите часове след бедствието. "Моят анализ е, че когато хората са разколебани, тъй като има различни послания от институциите, няма как да кажем, че всичко е било наред”, описа ситуацията Плевнелиев. На втория ден след бедствието Росен Плевнелиев вече виждал по-добра координация и желание на институциите да набележат спешни краткосрочни и дългосрочни мерки. Росен Плевнелиев призова и за подобрение в институциите, за да станат ефективни, открити и да се отчитат ежедневно на гражданите. Тази сутрин и военният министър Ангел Найденов констатира, че координация е липсвала и това е намалило ефективността на спасителните операции.  Кристалина Георгиева: Засега няма нужда от помощ от Евоцентъра за реакции при кризи Европейският център за реакции по кризи има готовност да окаже помощ с екипи и помпи за засегнатите райони, но за момента това не се налага, коментира пред БНР еврокомисар по бедствията, авариите и реакциите при кризи Кристалина Георгиева. Според нея засега това не се налага, а системата на Гражданска защита в България се справя. Аз разговарях и с президента, и с премиера, и с министъра на вътрешните работи, за да сме сигурни, че ако има нужда България, можем веднага да се отзовем. След като минат спасителните работи и дойде време да се възстановява засегната инфраструктура, както направихме след наводнението в Бисер, ние можем да използваме налични средства по програмите, по които Европа подкрепя България и да ги насочим с приоритет към засегнатите райони", каза още Кристалина Георгиева. Тя допълни, че след всяко бедствие се прави анализ за това кое е направено добре и какво е можело да се свърши по-добре. "И аз действително смятам, че това е приоритет за всяко отговорно правителство, за местните власти - да се направи такъв честен анализ", допълва Георгиева. Във Варна, еврокомисарят обясни, че начинът, по който ще бъде помогнато на пострадалите във варненския кв. "Аспарухово" трябва да бъде добре обмислен и почиващ на правилни критерии, за да не се стигне до разочарованието, което се получи в Перник". "Помощта трябва да бъде пропорционална на загубите, да бъде отчетено социалното положение на пострадалите - някои хора имат нужда повече от други. Изобщо трябва да се помисли сериозно преди да започне да се помага на хората защото много лесно можем да извадим очи вместо да изпишем вежди", каза още Георгиева. "Помощта винаги трябва да е рационална, каза Кристалина Георгиева. Ако помагаме под натиска на емоцията, може да сбъркаме". Ако щетите са над 232 млн. евро страната може да се надява на помощ от ЕС България може да се надява на помощ от ЕС, ако щетите от наводнението са над 232, 5 млн. евро. Това става ясно от прессъобщение на правителството. В събота вицепремиерът Зинаида Златанова и министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева са обсъдили възможностите за осигуряване на финансов ресурс от фондовете на Европейския съюз за възстановяване на материалните щети в тежко пострадалите от наводненията райони на страната. Възможен източник на финансиране е Фондът „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС), който е създаден за реагиране при големи природни бедствия. Фондът предоставя финансова помощ на страните от ЕС, ако общият размер на преките щети от бедствието надвишава 3 млрд. евро по цени от 2002 г. или 0,6 % от брутния национален доход, в зависимост от това коя от двете стойности е по-ниска. Съгласно Списъка на текущите прагове за страните-членки публикуван от Европейската комисия, прагът за България е 232,5 млн.евро. Правилата на Фонда позволяват извънредните мерки да бъдат финансирани със задна дата от първия ден на бедствието. Златанова и Терзиева обсъдиха възможността финансиране да се търси и чрез преалокиране на средства от Оперативна програма “Регионално развитие” за възстановяване на свързващата инфраструктура в засегнатите райони. В случай, че Европейската комисия възстанови своевременно плащанията по Оперативна програма “Околна среда”, с оглед положените от българската страна усилия, ще се търсят варианти за осигуряване на финансиране и по тази програма. Бобева: Скоро няма да има оценка на щетите Междувременно стана ясно, че скоро няма да има оценка на щетите в Аспарухово. "Все още няма първи оценки на щетите на последните наводнения, защото гражданите трябва да заяват претенциите си. Но важното сега е гражданите да бъдат защитени, да имат подслон, вода и храна“. Това заяви в предването "Седмицата" на Дарик радио вицепремиерът Даниеба Бобева. Тя посочи, че явно скоро няма да има такава оценка и причаната за това е, че има доста незаконни постройки. В разговора не стана дума какви средства ще задели държавата в помощ на пострадалите от наводненията граждани, Бобева каза, че държавата ще помага.  

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/prezidentat-ne-smyata-che-e-neobhodimo-svikvaneto-na-ksns-zaradi-potopa-news221753.html

Свързани новини: