Абдикирането в Ирак си има цена

в. Вашингтон пост

Да, вярно е, че нямаше Ал Каида в Ирак, когато Джордж Буш дойде на власт. Но е еднакво вярно, че на практика не бе останало почти нищо от Ал Каида в Ирак, когато Барак Обама оглави Белия дом.

Което прави Буш отговорен за ужасяващата цена, платена за разгромяването на джихадистката война през 2003-2009 г., поставена под заплаха от инвазията му. Можем да спорим до безкрайност дали тази цена си е струвала, но не подлежи на дебатиране отговорността на Обама за връщането на ислямистките бунтовници, които бяха прогонени, преди той да стане президент.

До 2009 г. Ал Каида в Ирак не само беше разгромена, но и унижена от американските успехи и сунитското Движение за пробуждане от провинция Анбар. Там обидените сунити, които ожесточено се бяха борили с американците, провалили 80 години на сунитска хегемония, тогава се обърнаха на 180 градуса и се присъединиха към нашественика неверник в унищожаването на сунитите от Ал Каида.

В същото време премиерът шиит Нури ал Малики обърна иракската армия срещу радикалните шиитски милиции от Басра на север от Багдад.

Резултатът? “Суверенен, стабилен, разчитащ на себе си Ирак.” Това не е поздравление, което Буш сам си е отправил. Така през декември 2011 г. самият Обама обрисува Ирак, който оставихме зад гърба си. Той го нарече “изключително военно постижение”. Единствената задача на Обама беше да затвърди постиженията, като подпише споразумение за статута на американските сили. Още повече, че по собственото му признание по повод споразумението, което се опитва сега да убеди Афганистан да подпише, подобни споразумения са необходими, “защото след всички жертви, които направихме, искаме да опазим успехите”, постигнати с войната.

Именно затова провалът му в опитите да убеди Ирак да подпише споразумението е толкова катастрофален. Извинението му беше невъзможността да осигури имунитет на американските военнослужещи. Глупости. Буш беше издействал компромис по въпроса през 2008 г., както бяхме направили с всичките си съюзници навсякъде другаде. Истинският проблем беше намерението на Обама “да сложи край на войната”. Той имаше три години да преговаря за сделка, но започна преговорите само няколко месеца преди изтичането на крайния срок.

Той предложи да остави в Ирак между 3 хиляди и 5 хиляди войници - смешна бройка. Американските командващи казваха, че се нуждаят от поне 20 хиляди. (Разполагаме с 28 500 в Южна Корея и 38 хиляди в Япония в момента.) Такъв миниатюрен контингент щеше да посвети повечето от времето си да защитава себе си. Иракчаните могат да разберат кое предложение е несериозно. Защо да понесат политически пасив за продължаващо американско присъствие срещу нещо толкова нищожно?

Нещо повече, Обама настоя за ратификация от парламента, което както обясниха иракчаните, не само бе невъзможно, но и ненужно. Така Обама нареди пълно изтегляне. А с него изчезнаха американското влияние върху обуздаването на верското напрежение, посредничеството между отделните фракции и предоставянето на разузнавателни и тактически съвети на иракските сили, които сега действат съвсем сами.

Резултатът беше предвидим. И предвиден. За нула време Иран и поощряваното от него шиитско превъзходство се превърнаха в доминиращото влияние в Ирак. В деня след отпътуването на американците Малики нареди да бъде арестуван вицепрезидентът сунит. Той спря финансирането на “Синовете на Ирак” - сунитите, които воюваха заедно със САЩ срещу Ал Каида. Впоследствие подложи сунитите на такова преследване и така ги отдалечи, че те бяха готови да посрещнат Ал Каида обратно в Ирак - преобразувала се в сирийското си ...

Свързани новини: