Два европейски влака вървят към челен сблъсък

Ройтерс  

Да наблюдаваш разгарянето на страстите преди срещата на върха на ЕС тази седмица, която трябва да номинира следващия председател на Европейската комисия и да изготви политическа програма за идните пет години, е като да гледаш челен сблъсък на два влака на забавен каданс.

Двата влака се движат един срещу друг. Машинист на единия е германският канцлер Ангела Меркел заедно с повечето от 28-те евролидери на борда, а начело на другия е британският премиер Дейвид Камерън с малко негови спътници, които се опитват дискретно да скочат от влака в движение.

Ако единият от локомотивите не се отклони по друг коловоз в последната минута, предстои неминуем сблъсък - не за политическата програма, а относно избирането на Жан-Клод Юнкер - ветеран на ЕС и майстор на компромисните решения - на най-влиятелния пост в съюза. Камерън настоява, че той е неподходящият кандидат в неподходящото време за шеф на комисията, която предлага и прилага законите на ЕС.

Никоя страна не показва признаци за промяна на курса, но все още има нищожен шанс някой да дръпне внезапната спирачка и да отложи сблъсъка.

Челен сблъсък на срещата на върха, която ще бъде символично открита в белгийския град Ипър в памет на милионите, загинали в окопите на Първата световна война преди близо един век, ще има трайна последици за бъдещето на европейската интеграция. Ако кандидатурата на Юнкер не бъде провалена, към което Камерън се стреми с конфронтационния си подход, това може да тласне Великобритания - третата най-голяма икономика в ЕС и ключова военна и дипломатическа сила наред с Франция - към изходната врата на Евросъюза.

Британският премиер е обещал да преговаря за дълбоки реформи в ЕС, след което да подложи на референдум през 2017 г. членството на страната в ЕС, ако бъде преизбран следващата година.

Антиевропейската Партия за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП) и скептиците в собствената му Консервативна партия със сигурност ще поставят въпроса, че ако той не може да блокира пътя на на един федералист от “старата гвардия” към шефското място в Еврокомисията, Камерън няма никакви шансове да си върне обратно значителни прерогативи от Брюксел. Позициите му в страната и зад граница ще бъдат отслабени, даже ако лидерите на ЕС дадат на Великобритания като утешителни награди поощрителни политики спрямо бизнеса и ключов пост в Комисията, който да позволи надзор над реформите, като например еврокомисар по вътрешния пазар.

ЗАВЗЕМАНЕ НА ВЛАСТТА

Назначаване на Юнкер би било победа за Европейския парламент, който искаше повече власт чрез правото главните политически групи в него да предложат “водещи” кандидати за председателските постове (в ЕС) в резултат на проведените миналия месец европейски избори.

Камерън настоява, че лидерите (на страните членки) на ЕС трябва да отстояват принципа, че националните правителства са първичният източник на демократическа легитимност в Европа и не трябва да се позволява на парламента да узурпира властта за номиниране, предоставена им от Лисабонския договор, който регулира функционирането на ЕС. Този договор казва само, че лидерите трябва да вземат предвид резултата от изборите, номинирайки своя кандидат, който трябва да бъде одобрен от мнозинство в парламента.

Но този влак вече потегли от гарата. Ако искаше да му остане някакъв шанс да го свали от релсите, Камерън трябваше да събере съюзници, за които е известно, че също са имали съмнения, като Меркел например, още преди една година, преди системата за “водещи кандидати” да бъде възприета.

Постоянните представители на страните членки в ЕС обсъждаха заплахите от парламентарното узурпиране на властта на неофициална закуска миналата година, каза един от участниците. Те са се договорили да информират правителствените ръководители за своите опасения, но последните не са взели отношение по въпроса.

В крайна сметка Меркел и другите национални лидери ...

Свързани новини: