(http://e-vestnik.bg/)
Магията на Еньовден
Еньовден (24 юни)
Това с рожденият ден на св. Йоан Кръстител. На него слънцето е в най-високия си дом на небосклона. Време му е бавно и полека да започне да слиза. Затова то става рано, окъпва се в жива вода и тръгва да си ходи. И хората стават рано. Да го зърнат, да го изпратят, и то да ги зърне и благослови. Излизат по високите хълмове, за да посрещнат изгрева. Гледат сенките си и вярват, че ако ги видят цели, ще са здрави през цялата година. Момците палят огньове, а после ги прескачат, за да са здрави и силни през цялата година.
Животът на св. Йоан (Иван, Еньо) в пустинята и оцеляването му сред вълшебните природни треви народът свързва с познаването, брането и лечението с билки. Пред тяхната магическа сила българинът изпитва преклонение, смирение и любопитство. „За една пара цяр, ала трябва да се знае“, казва той и с вдъхновение издирва познанието, скрито в света около него, в жизнените сокове на тревите, цветята, растенията. Разказва чудни приказки за тях, подрежда ги и ги класифицира като истински изследовател, изпробва ги в живота си.
На Еньовден звездите слизат на земята и баят на билките да са по-лековити. Слънцето си взема сбогом, окъпало се е и ръси земята с лечебни слънчеви капки. Билките придобиват още по-силна магия и трябва да се наберат рано-рано, когато пазят още върху си вълшебното слънчево докосване. Познават ги много жени, по най-добре ги знаят врачки и баячки. Пазят се за лек през цялата година. От билките се сплита еньовски венец, през който през деня се провират моми и момци за здраве. За здраве се провират и под две дрянови дръвчета със завързани върхове. Ако вържат ръж на кръста си, няма да ги боли при полската работа.
Вечерта срещу Еньовден се събира и прави на китки еньовче. На сутринта гледат чия китка е свежа и зелена и чия - повехнала. Зеленината предсказва здраве и живот.
Освен магията на тревите и зеленилата, на Еньовден особено търсена е и магията на водата. Млади и стари се търкалят за здраве в росни ливади, къпят се в извори и реки, там където преди тях се е окъпало и слънцето. Дори в коритата, в които през цялата година е нямало и капчица, сега бликва вода.
Ако оставят чиста, мьлчана вода в медник до трендафил да пренощува „под звездите“ и сутринта се измият с нея, ще са здрави и красиви. Магията на водата може да донесе здраве и ако съдът се остави на балкона до саксия с цвете, което цъфти. Ако жените и момите си умият косите с вода, в която е накисната еньовска трева, няма да страдат от главоболие, а косите им ще бъдат гъсти и блестящи.
В Кюстендилско през нощта на 23 юни „всеки пази да не прегази река, да не седи близо до извор, да не точи и да не пие вода от извор, река, вадичка, защото тази нощ се счита за „Великден“ на самовилите и сега, който „оградише“ от тях, нищо не може да му помогне.
Първата припявка при пеенето на пръстените на Еньовден е магия за здраве:
Запретни, Еньо. бели ръкави,
та бръкни, Еньо, в сребърен бакрач,
извади, Еньо, еньовска китка.
Магия с еньовска вода
С еньовска вода, престояла под звездите, се прави и друга магия. В нея се топят червени лентички (от 3 до 21, но винаги тек, 1-2 см широки и около 20 см дълга). После, пак на двора, пред входната врата, се пръсва шепа вода па височината па очите. завързва се лентичката с двоен възел и се казва:
Господи, помогни!
(повтаря се три пъти)
Вода, вода, вода Еньова!
Който добро мисли за ...
Свързани новини:
Виж всички новини от 2014/06/23