От „Аспарухово“ – с обич и омерзение...

/КРОСС/От Фейсбук - Vera Vranska Иска ми се да напиша дълъг текст, да усетиш всичко... Но първо - никой не обича многото думи, особено във фейса. И второ - няма как да го почувстваш чрез думите, само поетите могат да ни накарат това, да бръкнат в душата ни. Ние сме обръгнали от многото говорене, от перманентните лоши новини, от заобикалящата ни болка. Само ако преживеем нещо, можем да го почувстваме. И все пак...Щастлива съм, че отидох, че видях с очите си колко чиста енергия и съпричастност може да има в шепа момчета и момичета, бръкнали в джоба си, за да съберат пари за път и да посветят двата си почивни дни и всичките си сили на това да помогнат на съвсем непознати хора, и докато са затънали в кал и пълнят с лопати кофа след кофа, да спират всички минаващи, за да ги питат „Знаете ли къде имат нужда от помощ? Къде са най-зле?", че за отрицателно време, докато заминат, успяха да съберат огромно количество дюшеци, одеала, дрехи, вода, инвалидни колички, и да ги закарат дотам. Те не спряха, наистина. Всички изприказвани думи по телевизиите не струват и грам пред мълчаливото и не търсещо никаква показност и дори благодарност желание да помогнеш, да дадеш всичко от себе си в този миг. И когато го видиш с очите си, ето тогава, повярвай ми, усещането е несравнимо

Прочети цялата новина http://www.cross.bg/vidish-hora-dymi-1417022.html

Свързани новини: