Вежди Рашидов или докъде стига принципността

Току-що чух по Нова телевизия познат глас да плаче - “Знаете ли какво става със сърцата на хората?”

Помислих си - да, днес е ден за траур, наистина тъжно, много тъжно…

Гласът се оказа на… Вежди Рашидов… Но нямаше и вопъл за загиналите при наводненията, а плач за неговия влог…

Този вечен любимец на България - и преди, и при бат Тошо и Джагаров, и при Илия Павлов, да, той тогава бе “Мултак номер едно”, все още има хора, които помним неговия пир по време на чума в сладкарницата на ресторант “България” при онова сгромолясване на банките по Виденово време, и при Бойко спасителя, и при… Все тече Веждито от медиите, ама яко тече…

И ето - сега плаче за сърцата на българите.

Заслушах се. А тя каква се оказа работата? Да, Веждито плаче заради спестяванията си, които бил вложил в някаква банка.

Стоп! Ама това не е ли същата банка, чийто шеф този Вежди критикуваше години наред, размяташе калъчката…

И сега се оказва, че той имал доста парички в наистина същата тази банка, значи той е поверил имането си на човек, който критикуваше яко!?!

Е, това не мога да го разбера.

Водещият го пита - защо точно в тази банка вие вложихте парите си… Оня се изнерви, че това си е моя работа, после “обясни” - ами нямам ли право, тази банка ми предложи най-добрите условия… А, ето къде било “заровено кучено” - да, в условията…

Това ли е принципност? Това ли е честен поглед и начин на живот?

Значи “принципност” за пред простия народ, а иначе… Значи какво излиза - пред хората давай, удряй, и то яко, и то безкомпромисно! А иначе - ние сме заедно, ние сме навързани като свински черва, майната му на народа…

И си спомних, кой знае защо, как същият този Вежди идваше в Париж като министър, как го посрещаха, как му се кланяха, как се хилеше той, как изпъваше снага, как се “шегуваше” с колежката си министър на Франция, която така го гледаше със съжаление, че…

А сега…

А дали само Веждито е направил този “трик”? Колцина други обаче са като него? Колцина други българи с “принципи” едно реват по митинги, а в личния си живот разчитат на… Да, тъкмо на “враговете” си да пазят живота им…

Е, такова чудо само в България може да бъде?

Да, принципност… Голяма, ама гигантска принципност… Която обаче стига до собствения ти тарикатлък и личен интерес.

Да, големи и принципни “борци” сме. Ама много големи…

От личната страница на Димо Райков

Прочети цялата новина http://e-vestnik.bg/20801/vezhdi-rashidov-ili-dokade-stiga-printsipnostta/

Свързани новини: