ISIS или SISI?

в. Ню Йорк таймс

През последния месец светът стана свидетел на два доминиращи модела на управление в арабския свят: на ISIS и на SISI.

ISIS (ИДИЛ), разбира се, е “Ислямска държава в Ирак и Сирия (Леванта)”, кръвожадната сунитска милиция, която се опитва да създаде нова държава върху сунитски райони в Сирия и Ирак. SISI, естествено, е Абдел Фатах ас Сиси, новият силен човек президент на Египет, чийто режим дебютира тази седмица със срамното осъждане на затвор на трима журналисти от Ал Джазира по очевидно изфабрикувани обвинения.

Според Орит Перлов, изследовател на социалните мрежи в Близкия изток в Института по въпросите на сигурността към университета в Тел Авив, ИДИЛ и Сиси са двете страни на една и съща монета - едната издига “Бог” за арбитър на целия политически живот, а другата - “националната държава”.

И двата модела се провалиха и ще продължат да се провалят - и се нуждаят от принуда, за да се задържат на власт, защото не могат да предложат на младите араби и мюсюлмани онова, от което те най-много се нуждаят: образование, свобода и работни места, за да реализират потенциала и способностите си да участват като равноправни граждани в политическия живот.

Ще трябва да изчакаме появата на ново поколение, което “поставя обществото в центъра”, смята Перлов, ново арабско мюсюлманско поколение, което не пита “как можем да служим на Бог или как можем да служим на държавата, а как те могат да ни служат”.

Перлов добавя, че тези два модела на управление - свръхислямизмът, проявяващ се като война срещу “нечистивците”, както сунитските мюсюлмански екстремисти наричат шиитските мюсюлмани; и свръхнационализмът, водещ война срещу ислямските “терористи”, както египетската държава нарича “Мюсюлмански братя” - трябва да се изтощят и да отстъпят място за трета опция, основана на плурализъм в обществото, религията и философията.

Арабският свят има нужда най-накрая да развенчае двата мита за военната държава (на Сиси) или ислямистката държава (на ИДИЛ), които ще донесат благоденствие, стабилност и достойнство. Едва след като хората в този регион признаят, че тези модели са провалени и неработещи, може да се появи шанс Близкият изток да се премести в 21-и век.

Ситуацията не е напълно безнадеждна. Налице са два новопоявили се модела, и двата крехки и съвсем не идеални, при които мюсюлмански близкоизточни народи установиха прилично, демократизирано управление, основано на обществото и с известна доза политически, културен и религиозен плурализъм - Тунис и Кюрдистан. И двата са в процес на формиране, но онова, което е важно, е, че изникнаха от самите общества. Налице са и две сравнително “меки” монархии като Йордания и Мароко, които най-малкото експериментират в областта на представителното управление, позволяват известна форма на опозиция и не управляват с бруталните методи на светските автократи.

“И светският авторитарен модел, представляван от Сиси, и радикалният религиозен модел, представляван от ИДИЛ, се провалиха”, казва Маруан Маушер, бивш външен министър на Йордания и автор на книгата “Второто арабско пробуждане и битката за плурализъм”. “Те се провалиха, понеже не отговориха на реалните нужди на народите: да подобрят качеството на живота им, както икономически, така и от гледна точка на развитието им, и да ги накарат да се чувстват като част от процеса на взимане на решения. И двата модела са “изключващи” - ограничени само за затворен кръг, и се представят като носители на абсолютната истина и като най-подходящи за решаване на всички проблеми на обществото.”

Но арабското общество “не е глупаво”, добавя Маушер. “Въпреки че ще продължим да бъдем свидетели на изключващи дискурси в арабския свят в предвидимото бъдеще, резултатите ще сложат край на тази идеология за изключване. Резултати може да има единствено от политика на включване, която ще ...

Свързани новини: