"Външните" българи да могат да получават автоматично българско гражданство и това да бъде въведено като поправка Закона за българското гражданство, но беше отхвърлено, казва проф. Димитров пред BNews.

Повод за коментара му е поправка, внесена от ДПС в същия закон, която касае даване на българско гражданство на турски граждани, потомци на изселници от изселванията през 1949-1951 и 1968-1979 г.

Той припомня, че историческите събития през ХІХ и ХХ век оставиха много български граждани или поданици в съседни или близки държави без българско гражданство. По думите му, не е вярно, че тези от български произход получават лесно българско гражданство.

В сега действащия закон те са длъжни да доказват българския си произход с някакъв документ – кръщелно свидетелство, акт за раждане, лична карта или паспорт на баби и дядовци, военна книжка.Много от тях нямат такива документи, защото са унищожени, загубени или просто не биха могли да имат такива документи, тъй като в някои страни като Македония, Гърция, Албания беше забранено да има българи, а в други (Сърбия, Турция, СССР) беше дискомфортно да се обявиш за такъв.

Ако поправката, предложена от ДПС бъде приета в този вид, т.е. всеки потомък на турски изселник от България да става автоматично български гражданин, а това засяга не 300 000 души, а близо милион днешни турски граждани. В този случай хората от български произход ще бъдат дискриминирани, предупреждава проф. Димитров.

В същото време турските граждани трябва да доказват само, че прабабата и прадядото са дошли от България в Турция и са приели доброволно, че се отказват от българско гражданство по силата на междудържавни споразумения, подписани двустранно от двете правителства.

И без тях българското им гражданство щеше да бъде отнето от самата Турция, тъй като доскоро тази държава не признаваше двойно гражданство, напомня професорът.

Според него, именно заради това трябва да се приеме закон за гражданството, който автоматично дава гражданство на всички бивши техни граждани в откъснатите територии. Той препоръчва и да не се работи на парче.