Сложната игра на Путин в Украйна

Би Би Си

Да си припомним края на март: президентът Путин присъедини Крим, но отрече да е използвал за целта руски войски.

Той прехвърли към украинската граница и постави в бойна готовност десетки хиляди руски военни. Настояваше, че Виктор Янукович все още е законен президент на Украйна, независимо че е избягал от Киев.

Той жигосваше новите украински власти като нелегитимни и неофашистки; при все това не одобряваше плановете им за предсрочни избори.

Той предупреди, че ако бъдат застрашени рускоезичните украински граждани (обитаващи според него изконно руски земи), може да използва правото, получено от парламента, и да насочи към Украйна войските на Русия.

Впечатлението бе, че говори от позиция на силата, използвайки всяка възможност да демонстрира мощта на Русия.

След три месеца обаче ситуацията изглежда различно. Позицията на президента Путин се промени. Каква е тя днес?

Да очакваме ли отстъпки?

Той сам си противоречи - признава участието на руски военнослужещи в анексията на Крим (някои бяха дори наградени с медали), но при това отрича руски военни да участват в събитията в Източна Украйна.

Обаче спря да нарича правителството в Киев незаконно, призна новия украински президент Петро Порошенко и започна преговори с него за мирно уреждане на конфликта.

Независимо че проруските въстаници неведнъж отправяха зов за помощ, той не осъществи заплахата за пълномащабно нахлуване в Украйна. Дори не подкрепи стъпките им за отцепване от Киев - нито референдума през май, нито провъзгласяването на самостоятелни републики.

Изненадващо той помоли руския парламент да отмени дадените му пълномощия за нахлуване на украинска територия.

Всичко това налага следното усещане: получил веднъж Крим, президентът Путин е сметнал, че ако продължи, ще трябва да плати твърде висока цена за действията си. А сега е дошло време за примирителни жестове с оглед кризата да приключи.

Дали е така - или Владимир Путин замисля по-сложна игра?

Поуките

Той има солидни мотиви да даде заден ход. Присъединяването на Крим бе популярно в Русия и затова, че мина кажи-речи безболезнено - обикновена, безкръвна смяна на властта.

Но положението в Източна Украйна е друго. Там се стигна до кървав, мрачен конфликт, който взема все повече жертви, създава нови и нови бежанци. Стигна се до война, която повечето руснаци искат да остане невидима за тях - и естествено да не засегне синовете им.

На този фон стремежът на президента Путин е да се представи като миротворец, без да плаши вече с военна намеса.

Украинското правителство впрочем също реагира на събитията в източните региони по-твърдо, отколкото очакваше Путин. Разбрал след Крим поуката, че за всеки опит да избегне конфликт може да плати с отнети земи, президентът Порошенко изпрати на изток армия, която да изтласка въстаниците, с цел да преговаря после от позицията на по-силния.

Западът също стана по-твърд и по-несклонен да прощава, отколкото е очаквал навярно Путин с оглед събитията от 2008 г.

Тогавашната кратка война между Русия и Грузия приключи с мирно споразумение, постигнато с помощта на държавни лидери от ЕС. По силата му две републики - Южна Осетия и Абхазия, станаха номинално независими, а реално - подвластни на Москва.

Владимир Путин може да е разчитал, че лидерите на ЕС ще направят преоценка на икономическите си интереси и ще стигнат до извода, че не могат да си позволят болезнена свада с Русия.

Всъщност обаче опитът от грузинския конфликт даде обратен ефект - анексията на Крим взе да изглежда като част от някакъв план.

Съответно ред страни от ЕС се разтревожиха, че президентът Путин смята да разшири Русия, като заграби нови територии. Този път повод за безпокойство е, че конфликтът вече не се развива в далечен Кавказ, а досами ЕС и НАТО. Оттук иде и консенсусът ...

Свързани новини: