Докога ще живеем в две паралелни Българии

Калният потоп, залял Варна, Добрич и Велико Търново, донесе пореден прилив на доброволци и дарения. След като политиците се оказват неспособни да обединяват за общественополезни цели, трудностите и бедствията се оказаха новата съединителна сила. Вместо да ни заразят с личен пример и стил, политиците започнаха словесните престрелки от мястото на събитието. Кметът потърси държавата, държавата го сметна за неадекватен. Местният общински съветник Костадинов даде воля на ксенофобията си, нарушавайки текстове в Наказателния кодекс, това отново възмути само гражданите, но не и институциите. Оказа се, че политиците гледат само централните новини и спорта. Емисиите на синоптиците явно служат за късно осъзнаване вместо за ранно предупреждение.

Точно заради този модел на практикуване на его-тика вместо политика България днес е раздирана от огромно недоверие в институциите и държавата. Хората вярват само един на друг. И първата система за спешна информация и координация отново е фейсбук.

Много от доброволците са едни и същи във всички кампании – и за наводненията в с. Бисер, и за земетресението в Перник, и за бежанците. При всяка следваща криза прииждат нови. Компаниите, които редовно даряват средства за каузи, не пропуснаха и този път, дори дадоха много повече от обичайното. Към района на бедствията се насочват храни, вода, лекарства, дрехи, дезинфектанти, бяла и черна техника, строителни материали. Фирми доставят безплатно, хората се организират на автостоп в интернет, за да стигнат мястото на бедствието, плащат си един на друг мобилни телефони, бензин, храна.

Доброволците, които се включиха до момента, са над 1500 от цялата страна. Въпреки опитите бедствието да се използва за създаване на етническо напрежение в махалите и кварталите отидоха роми доброволци, ромските здравни медиатори бяха на място веднага след събитията. Чуждестранните студенти във Варна грабнаха лопатите. Пациентските организации тръгнаха да събират дарения. Кръговратът на благотворителността се затвори, когато за Варна тръгнаха и сирийци, живеещи у нас, както и бежанци от центъра в Харманли. Последните сами поискали да помагат, след като гледали бедствието по телевизора. По телевизора, който също е дарение, както и цифровия сигнал за него. Баба Кера от с. Бисер дари 50 лв., защото знае какво е да газиш вода и жаден да ходиш. Общинари от Перник отидоха да помагат на общинарите от Аспарухово с оценката на щетите. Списъкът на верижното добро може да бъде наистина огромен.

Събраните до момента дарения от БЧК и кампанията DMS VARNA надвишават 1,2 млн. лв. Изпратените есемеси са над 684 000 и продължават. Тъй като някои изпращат по няколко есемеса, вероятно поне половин милион българи са проявилите съпричастност и състрадание. В банковата сметка на фондация “Помощ за благотворителността в България” постъпиха над 190 000 лева. Трогателно е да гледаш платежни нареждания, върху които на мястото на основание за превода хората пишат послания – дръжте се, с вас сме, няма да ви оставим…

Като общество ние всеки път надскачаме предишните си постижения по добротворство. Събираме повече пари, даряваме повече доброволен труд, обединяваме повече човешка енергия. Ние ставаме все по-добри, а политиците?

С парите, дарени от есемеси, на първо време се купуват най-неотложните за почистването и дезинфекцията неща – кофи, лопати, светлоотразителни жилетки, гумени ботуши, чували, ръкавици, кирки, брадви, мотики, колички за извозване на боклук. Да, добре ме разбрахте. В държавата на стратегиите и на хармонизираното законодателство няма фондове, които могат да осигурят на доброволците бързо и ефективно подобни материали. За голяма част от дейностите доброволците не могат да се справят без подготовка и без машини. И сякаш никой не е в състояние да организира бързо и ефективно процедури за обществени поръчки, макар държавата и общините да харчат средно по 24 млн. лева дневно според статистиката на Агенцията по обществени поръчки. Редовно сме неподготвени, редовно пари няма, редовно от Брюксел твърдят, че има, но няма кой да ги поиска, редовно за по-бързо и по-ефективно прежалваме данъците и започваме пак да се оправяме с дарения. Държавата я няма дори там, където нищо не струва да бъде. Във фейсбук например. Досега във всички групи за координация на помощи и дарения за всички кампании няма нито един спонтанно присъединил се висш служител на администрация, който да бъде полезен със съвет, с информация, с мисъл или действие.

Живеем в две паралелни Българии. Докога?

Автор: Деница Сачева, Труд

Изт.: Агенция Кросс

 

 

Прочети цялата новина http://feedproxy.google.com/~r/Radiomilenacom/~3/veW9ZtDtEoA/

Свързани новини: