Кой движи световните кризи?

Само Китай може да оспори доминираната от САЩ глобална система

В новините преобладават регионалните кризи - в Украйна, Ирак и Южнокитайско море. Но има ли обща нишка, която да свързва тези очевидно несвързани събития?

Една глобална теория се лансира от Уолтър Ръсел Мийд, професор в колежа Бард, в неотдавнашна статия за списание “Форин афеърс”, озаглавена “Завръщането на геополитиката”. В материала на професор Мийд, заедно с отговор на професор Джон Айкънбъри от Принстънския университет, се предлага анализ на тенденциите в световната политика чрез сегашните модели на мислене.

Обликът на света, който се оформи след разпадането на Съветския съюз, е сравнително лесно да се очертае. Основните му характеристики включват глобализирана икономическа система, функциониращи мултилатерални институции и - най-важното от всичко - неоспорима роля за САЩ като най-могъщия играч.

Дискусията е за това дали тази система сега е под заплаха. Проф. Мийд твърди, че “Китай, Русия и Иран така и не приеха геополитическото положение, което последва Студената война, и правят все по-енергични опити да го преобърнат”. Кризата в Украйна, която се оформяше, докато проф. Мийд е писал своята статия, дава ярка илюстрация на неговата теза. Гневът на Русия от уредбата след 1991 г. доведе до официалното анексиране на Крим. Все по-агресивните териториални претенции и очевидното недоволство на Иран от регионалния ред в Близкия изток съставляват другият стълб на тезата. Проф. Мийд нарича тези три страни “ревизионистични сили” и заявява, че макар и “да не са преобърнали уредбата след Студената война … те превърнаха едно безспорно статукво в спорно”.

Проф. Айкънбъри отговоря, че паникьорството на Мийд се основава на колосално погрешно тълкувание на реалностите за съвременна мощ”. Според него “Китай и Русия не са ревизионистични сили в пълна степен, а само от време на време развалят статуквото”. САЩ, посочва той, има “военни партньорства с над 60 страни, докато Русия е с осем официални съюзници, а Китай има само един (Северна Корея)”. Като цяло “военните способности като съвкупност в тази оглавявана от САЩ система на съюзи превъзхождат всичко, което Китай или Русия могат да генерират за десетилетия напред”.

Америка също така е облагодетелствана от благоприятна география, защото е “единствената велика сила, която не е заобиколена от други велики сили”. САЩ също така популяризират идеи с глобална привлекателност, докато Русия и Китай “нямат никаква привлекателна марка”.

Преди всичко обаче проф. Айкънбъри смята, че така наречените “ревизионистични сили” в действителност не са никакви ревизионисти. Те няма да оспорят доминирания от САЩ световен ред, защото в крайна сметка те печелят от него. Ето какво казва той: “Макар и да негодуват, че САЩ са на върха на сегашната геополитическа система, те подкрепят основната логика на тази рамка, и то с основание. Откритостта им дава достъп до търговия, инвестиции и технологии от други общества.” Нещо повече, Русия и Китай са големи сили с право на вето в ООН. Техните интереси са защитени от сегашната система, защото - “те (Русия и Китай) са вътрешни за геополитиката”.

И така кой от двата анализа е по-убедителен? Аз трябва да призная, че съм пристрастен. През 2010 г. издадох книга със заглавие Zero-Sum World, която предрече геополитическо съревнование между Запада и правителствата в Пекин и Москва. Винаги ми е изглеждало вероятно, че един относителен упадък в американската мощ ще провокира предизвикателства към водения от САЩ световен ред. Така че, естествено, симпатизирам на доводите на професор Мийд, че сегашните политически събития определено показват неуспеха на усилията на Запада да “измести международните отношения от въпроси с нулев резултат към печеливши за всички”.

Въпреки това дискусията едва ли е приключила. Нарастването на напрежението в Украйна и в моретата около Китай изглежда ...

Свързани новини: