Драмата ни е, че нямаме промисъл за собствена държава

07/02/14 19:27
(http://www.klassa.bg/)

Драмата ни е, че нямаме промисъл за собствена държава

Людмил Георгиев е възпитаник на Софийския университет. Доктор по социология и по психология. Професор по социална, етническа и политическа психология в СУ. Автор на десетки научни и публицистични студии, статии и 7 монографии. Преди дни излезе от печат книгата му "Критическата психология на политиката и историята".

"Американците се грижат само за себе си. Където мине американският ботуш, там трева не никне"

- Проф. Георгиев, казват за Русия, че носи друг цивилизационен код, различен и от западноевропейския, и от американския?
- Има истина в това поради простата причина, че Русия е православна държава. Ако искаме да търсим разликата между католическия и протестантския Запад, нека я наречем условно между християнската цивилизация и Русия като фундамент на православието, би трябвало да говорим не само в исторически, но и в психологически аспект.
Едно от фундаменталните различия поне от няколко века насам, струва ми се, е това, че католицизмът и протестантството не играят никаква роля в регулацията на поведението на западната цивилизация. В същото време последните 20 години наблюдаваме фундаментално православно и религиозно възраждане в Русия. Самото предефиниране на Русия като хилядолетен стълб на православието очевидно има редица потвърждения както на общностно, така и на индивидуално ниво. Някои вероятно ще кажат, че за 74 години съветски режим нищо не е останало, но това е дълбока заблуда. 74 години може да са голям исторически период от гледна точка на една млада нация, каквато е американската, но в сравнение с хилядолетното православие те са общо взето нищожен срок.
Има нещо, което идеолозите не обясняваха нормално, а именно защо в крайна сметка марксистката идеология или социалистическата/комунистическата, няма значение как ще я наречем, победи в Русия. Моят отговор е, че самото православие направи възможна тази победа. Имам предвид това, че мистицизмът на православието по особен начин ритуализира и освещава всекидневието. Колкото е драматично преживяването на това битие, в толкова по-голяма степен този православен мистицизъм го прави сакрално. В този смисъл няма нужда да убеждаваш дълбоко руския православен човек, че държавата трябва да бъде собственик. То се разбира от само себе си. Докато в католическата и протестантската части на западната цивилизация дори не е възможен промисъл за това, че няма да има частна собственост, че собствеността върху средствата за производство трябва да бъде държавна или национална. Това са коренно различно зададени програми на мислене и на поведение. Голямата разлика между комунистическата и национал-фашистката идеология, която бе призвана да възроди неимперски нации като Германия и Италия, за разлика от техните съседи като Франция, Великобритания, е, че там всъщност нито за момент не се и помисли да бъдат национализирани големите предприятия. Това е недопустимо заради вкоренени представи изобщо за света. Докато силната държава е нормалността в православния мистицизъм.
Вярно е, че Егор Гайдар го казваше това още преди 25 г., че Ленин вкарва вирус в националния организъм на Русия, но самият организъм е бил готов да го поеме, защото всесилната държава се разбира от само себе си в рамките на православния мистицизъм, който по особен начин освещава индивидуалното битие, и е съвсем нормално за руския православен човек да смята, че държавата е тази, която трябва да се грижи за своите поданици. Тази нормалност изглежда не може да бъде разбрана от католическите и протестантските представи за света.
Всички говорят за руските олигарси, сега е модно. Нека не се заблуждаваме, че западните олигарси са по-малко значими или по-малко бедни. В случая става дума за точно противоположно отношение между държава и олигархия. Ако западните олигарси чрез националните и транснационални компании в известен смисъл определят политиката на съответните държави или на коалиция от държави, т.е. олигархията подчинява държавата в католическата и протестантската части на западната цивилизация, то в Русия е тъкмо обратното. Държавата подчинява на себе си олигарсите.
Най-големите социални и политически проекти са резултат на точно този бунт на протестантството срещу католицизма, но това не е бунт срещу същността на вярата, а по-скоро бунт срещу ролята на обслужващия персонал и ролята на на църквата като посредник в общуването между човека и бога. Протестантството задава една ужасяваща визия - достатъчно е човек да бъде вдъхновен, да получи просветление, за да разбере учението. Не е нужно да има познание. Това отваря широко вратите за едно социално инженерство, което може да има ужасяващи последици. И впрочем създаването на либералната демокрация в условията на САЩ е точно това. Това е един протестантско осъвременен превод на отхвърлянето на монархическия ред в стара Европа. На мястото на една религия се създава нова религия. Ричард Хофстадър го е дефинирал прекрасно в едно изречение: "Съдбата на Съединените щати не е в това да има идеология, а самата тя да бъде идеология", т.е. ако тръгнеш да се бориш срещу американската демокрация, значи се бориш срещу Бог. Това е завършекът, есенцията на тази драматична подмяна на религиозно с идеологическо.
- Идеята за глобализацията, която превзе света, в това число и Европа, неин контрапункт само Русия ли остана?
- Това, което казвате за глобализацията, е израз на хилядолетната западна идея за хегемония. Тя идва от Древна Гърция, минава през Марк Тулий Цицерон за ойкуменическия Рим - универсалната цивилизация на света, през Средновековието на римокатолическата църква, която извършва геноцид над цялото останало човечество пак от гледна точка на идеята за глобална хегемония. Това е новият световен ред. Глобализацията е преразказване на цялата тази стара версия за глобална хегемония, чийто основен носител, днес - това е драмата на западната цивилизация - е САЩ, които не са европейска страна, не са западна страна в класическия смисъл на думата. Европа от 70 години насам не е център на западната цивилизация. Тя се оказва един придатък, което е вътрешната драма на европейските народи. Цялото това пробуждане на европейските народи днес чрез така наречени уж фашистки, леви, десни, националистически партии, всъщност е бунтът на нормалното европейско мислене спрямо отредената роля на Европа чрез ЕС да бъде подчинена структура на една незападна страна като САЩ, която пък възпроизвежда западната идея за глобална хегемония. Не е само Русия. Това е и конфуциански Китай, а също по особен начин и Латинска Америка. Най-напред започна Еквадор, после Боливия, Аржентина, Бразилия - това са страни, които скъсаха със съвременната неоколониална политика на САЩ чрез нейните структури като МВФ, Световната банка. Налице е едно обединение на света според мен спрямо тази идея. Най-парадоксалното е, че в наше време вече разбираме какво означава онова, което се случи на 11 септември 2001 г. Имам предвид обявения от Джордж Буш кръстоносен поход срещу исляма. Създаването на халифата в днешни условия е всъщност точно това - реакция на хората срещу глобалните претенции на САЩ.
Бжежински си го казва откровено: ако може да се дефинира една обща политическа идентичност на хората извън западната цивилизация, имайки предвид извън САЩ и ЕС, това е антиамериканизмът.
- Има ли шанс православието в сблъсъка между цивилизациите?
- Самият факт, че православният мистицизъм предполага самозатваряне на битието в рамките на сакрализиране на ежедневието, прави невъзможна всякаква претенция за глобално господство. Същото е и с конфуцианството, индуизма, будизма. Това са религиозни концепции, за които основната цел е индивидуалната човешка екзистенция и то такава, която именно чрез ритуализиране на ежедневието да го прави свещено. При такава концепция забравете за претенция за глобална или световна хегемония. В този смисъл православието, руското, на конфуциански Китай, будистка Индия или Япония, която е смес от религиозни концепции - те по никакъв начин не могат да бъдат нищо друго освен регионални бариери пред американската идея за глобална хегемония. Няма как да търсиш идея за световно господство в рамките на конфуцианството или православието.
- Но вижте в рамките или дори извън рамката на протестантството, което няма удържаща сила, Америка колко е експанзионистична?
- Нека се разберем, американците нямат друг шанс. Убеден съм, че те не могат по никакъв начин да се самозатворят във вътрешните си проблеми, защото това ще означава край на нацията и край на държавата. Забележете, че американската идея за нацията - ние всички сме американци без разлика на своя културен или религиозен произход, предполага точно това. Външната експанзия се разбира едва ли не като задължение на американската нация да въдворява т.нар. демокрация, която се дефинира като божията идея за устройство на обществото. Ако американците се затворят в себе си и кажат "останалият свят не ни интересува" - те няма как да оцелеят като нация и като държава. Това е една двойнственост, която трябва да се има предвид при оценката на американските действия.
Друг е въпросът, че за мен е най-унизително е поведението на европейските държави, които забравят своите изконни вековни традиции в областта на философията, на културата, на изкуството. Всичко това се забравя, за да бъде ЕС подчинена структура на САЩ. Драмата е невероятна. Това е все едно да отхвърлиш традициите на националната си кухня и да смяташ, че върхът на кулинарното изкуство е вечеря със сандвич. Същото е и в областта на науката и политиката. Това е драма, но тя няма да продължава дълго. Това, което започна в последните години - бих го нарекъл ново европейско Възраждане, то няма как да не се възпроизвежда. Бъдещето на Европа не е противопоставяне между ляво и дясно. Бъдещето на Европа е противопоставянето между слугите на американците и новите партийни формирования, които си искат собствените национални държави.
- В България обаче сблъсъкът върви по линия русофилство-русофобство.
- България е уникална. Тук липсата на чувството за собствена държава възпроизвежда и тези разделителни линии. Някои смятат, че САЩ и ЕС по-добре ще гарантират собствената ни държава. Други, че това ще е Русия. Това е българската драма, след като няма промисъл за собствена държава. Колкото повече обичаме Москва, Брюксел или Вашингтон, толкова повече се мразим ние. Уникална българска ситуация. Така е било около Освобождението, така е било 1944 г., така беше 1989 г. Като нямаш 650 години собствена държава или някой друг се грижи за нея - така се получава.
- За разлика от руснаците, при които православието не е умирало никога, ние, българите, сякаш никога не сме искрено религиозни.
- Българинът не е бил дълбоко религиозен абсолютно никога. Не забравяйте как е наложено християнството - с обезглавяването на 52 изконни прабългарски аристократични рода. Тази пролята някога кръв, драмата около нея се възпроизвежда, макар и на несъзнателно ниво. По този начин става ясно защо някак си от самото начало християнско, религиозно, православно и езическо вървят ръка за ръка в българската национална психика. Те са неотделими елементи. Ние въобще не можем да се помислим в един реален православен свят, какъвто е руският в момента. Това е израз на наш дълбок провинциализъм.
- Доста хора у нас не разбират съвременна Русия, сякаш не могат да си представят, че може да съществува свят като руския?
- Водещата концепция при българина, възпроизвеждаща се през вековете, е индивидуалната стратегия за оцеляване, за индивидуално справяне. Той няма чувство за общност, чувство за собствена държава.
- Американците ли са новият ни "голям брат"?
- В доктрината на Уидроу Уилсън е казано, че не трябва да има изоставено нито едно кътче в света, което да не е обект на американските национални интереси. Там, където трябва да стъпи американският бизнес, там държавата трябва да му осигури достъп, било чрез дипломация, било със сила и с армия. Съвременният й вариант, който след 1989 г. е водеща концепция в политическото мислене, е доктрината Волфовиц. Тук вече се казва, че американските национални интереси могат да се налагат и не директно, може и чрез НАТО, ООН и други структури. И което е най-унизителното по отношение на Европа, той каза директно така: на европейските ни партньори не трябва по никакъв начин да се позволява дори да си помислят, че могат да вземат самостоятелни решения, включително в рамките на отбраната. Категорично не трябва да се позволява да се създава европейска система за сигурност, защото това може да обезсмисли НАТО. Изпуснатата реплика на г-жа Нюланд "Fuck the EU" не е случайна. Това е начин на мислене. Илюзия е, че американците се грижат за добруването на хората. Няма такова нещо. Там, където мине американският ботуш, там трева не никне. Това трябва да бъде ясно на всички. Единственото, което американецът може да преследва, е собственият му национален интерес. Вижте двата американски ТЕЦ-а у нас. Вижте къде е назначен синът на Джо Байдън - в борда на украинската газова компания. Това в чий интерес е, в интерес на украинския народ ли?
- Лошото на нашата ситуация е, че България няма дефиниран национален интерес.
- Президентът Плевнелиев каза, че националната цел на страната трябвало да бъде въвеждането на еврото. Това е тотална липса на всякакво усещане за държава и за позицията, която заемаш. Докато и другият титан на мисълта от Банкя, който една година саботира работата на парламента, не му се каже, че няма място в политиката, драмата на България ще продължава и тя продължава.

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/243354_%D0%94%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%BD%D0%B8+%D0%B5%2C+%D1%87%D0%B5+%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0%D0%BC%D0%B5+%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BB+%D0%B7%D0%B0+%D1%81%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%

Публикувана на 07/02/14 19:27 http://www.klassa.bg/News/Read/article/243354_%D0%94%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%BD%D0%B8+%D0%B5%2C+%D1%87%D0%B5+%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0%D0%BC%D0%B5+%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BB+%D0%B7%D0%B0+%D1%81%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%