07/02/14 06:05
(http://www.klassa.bg/)

Защо БНБ се държа с КТБ като мащеха, а с ПИБ – като майка?

 Черният лебед е метафора на Насим Талеб, ливански финансист и писател, работещ в САЩ, от едноименната му книга, в която описва алгоритъма на възникване на неочаквана пазарна ситуация. Основната причина е, че черният лебед, събитието, което изважда системата от равновесие е извън полезрението на анализаторите и не може да бъде предсказано. Или поне не по използваната методология. Има и психологическа предпоставка – човек винаги вижда това, което отговаря на очакванията му – положителни или не дотам.

През последните две седмици две банки – КТБ и ПИБ съвсем изненадващо се изправиха срещу кризисна ситуация, засягаща тяхната платежоспосбност.

КТБ и ПИБ  - прилики и разлики

Прилика: И двете банки, според  доклада на БНБ „Банките в България октомври-декември 2013“ за четвъртото тримесечие на 2014 (последният наличен към редакционното приключване на статията) са класирани в „първа група“, сред 5-те най-големи банки на базата на общите им активи. Авторите на доклада изрично подчертават, че въпросната класация не е показател за финансовото състояние на кредитни институции, т.е. поставянето им в първа, втора и т.н. група е само показател за размера на активите. И като че ли с това се изчерпват приликите.
Разлики: Разликите са на първо място свързани с двойния стандарт на държавните институции и не на последно място – на принципала – БНБ.

Влизането на прокуратурата на проверка във фирми, свързани с КТБ беше първият черен лебед (13.06.2014), в смисъл на неочаквано събитие, което променя хода на развитието. Беше оповестено, че прокуратурата проверява фирми, свързани с банката във връзка със сигнал за готвен атентат срещу Пеевски. Но спокойно, това е само готвен атентат, не се е случил, а проверката касае само фирми на Василев, не банката.

Вторият черен лебед беше поведението на БНБ, която първо замълча, а после – потвърди (едва на 17.06.2014)  финансовата стабилност на банката.
Последваха обвиненията към подуправителя на БНБ и ръководител на „Банков надзор“ – Цветан Гунев (19.06.2014), че е прикривал източването на кредитна институция („Монитор“). Той не коментира, а излезе в отпуск.

В крайна сметка КТБ е поставена под специален надзор (20.06.2014), въпреки че три дена по-рано БНБ официално потвърди финансовата й стабилност . Два дена след това (22.06.2014) под надзор е поставена и „Креди Агрикол“, придобита от Василев на 12.06. 2014 и преименувана на ТБ „Виктория“.

Въпроси по казуса КТБ без претенция за изчерпателност:

1. Какви са резултатите от прокурорската проверка в свързаните с КТБ фирми? Има ли данни за престъпление – или няма? (И ако няма – как прокуратурата ще обясни действията си?)

2. Защо БНБ мълча известно време, преди да защити КТБ?

3. И защо 2 дена по-късно в медиите изтече информация, че Цветан Гунев, подуправител на БНБ и шеф на „Банковия надзор“ е разследван във връзка с това, че е прикривал източването на финансова институция. (разследването според „Монитор“ било започнало 2 седмици по-рано?)

4. Защо след като БНБ защити официално КТБ, 3 дена по-късно банката поиска да бъде поставена под специален надзор? Какво се случи в КТБ между 17.06 и 20.06.2014?

5. Защо БНБ постави едва на 22.06.2014 –а или два дена след КТБ „Креди Агрикол“ под особен надзор и какви операции са извършвани по това време в „Креди Агрикол“?

6. Защо в крайна сметка БНБ се държа с КТБ като мащеха, а с ПИБ – като майка? (Не сме против майчинското отношение към ПИБ, но все пак търсим корените на двойния стандарт)

7. Какво се случи с финансовите резултати на фирмите на Василев? На 31.01. 2014–та – Цветан Василев пред „Хандесблат“, цитиран от бТВ, заявява, че неговите фирми допринасяли с над 10% за българския БВП (т.е. над 5 млрд. щ. долара). В интервюто той още казва „в България не намираме общи цели.“

В основата на дестабилизацията на КТБ

е политическият скандал между Цветан Василев и Пеевски, докато при ПИБ не е ясен мотивът. Ако черният лебед КТБ, се излюпи за 1 седмица – между 13 и 20 юни и не без участието на прокуратурата, медиите и непоследователното поведение на БНБ, то лебедът ПИБ се излюпва за няколко часа само благодарение на няколко статуса във Фейсбук и SMS кампания. Хората изпадат в паника и започват да теглят спестяванията си.
Заловеният виновник – Чикагото на практика разпространява текст, публикуван от журналиста Григор Лилов 3 месеца по-рано.

Въпрос: Защо, ако тази информация е толкова страшна за финансовата стабилност на държавата, всичко това не се случи, когато статията беше публикувана, а трябваше да минат цели 3 месеца? (Вероятно това е времето, необходимо да се измъти един черен лебед?)

Но, ако лебедът се измътва трудно, наказателните инициативи на БНБ се случват светкавично:
Григор Лилов пише във Фейсбук статия под заглавие „Защо не ме арестуват“, публикувана на 29.06.2014. Ден по-късно (30.06.2014), му отговарят от БНБ с прессъобщение, в което се казва, че централната банка иска допълнение в НК и по-специално -  да се създаде чл. 252 а със следното съдържание:
„Чл. 252 а. (1) Който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на паника в населението, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години.“

На практика предложената от БНБ промяна на НК би ограничила свободата на словото, защото и по сега действащите ГПК и НПК може да бъде заведен иск срещу хора, разпространяващи невярна информация, но не подлежат на наказание лица, разпространяващи вярна информация…

Тук се намесва един

епизодичен герой – българският интелектуалец,

който вместо да се обезпокои за свободата на словото, се уплашва за доходите си и подема кампания за спасяване на банковата система. Интернет изобилства с всякакви умилителни изказвания в посока на това как да накажем лошите и да подкрепим банките.

Подкрепата на банките дойде обаче от ЕК, която одобрила държавна помощ за предоставяне на ликвидност на българските банки в размер на 3,3 млрд. лв. Макар че информацията мина мимоходом и не стана ясно дали е се касае заем или друг вид финансиране, топката се успокои.

(Защото успокоението не би могло да стане с реклама, пък ако и в продукцията да участва цялата артистична общност, която получава държавни пари или заработва хонорари от банкови реклами!)

Иначе ПИБ, може да се окажат не дотам губещата страна:

1. Няма да плащат лихви по изтеглените депозити (на нетна стойност от 800 млн. по информация на ПИБ)

2. Получили са такса за теглене на каса

3. Благодарение на оздравителната линия, одобрена от ЕК, акциите им скочиха с около 27 %

4. Получиха и евтин ресурс от държавата

Ех, лебеди, мои, черни лебеди!

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване