В САЩ никой не подлага на съмнение гарантираните влогове

07/05/14 08:32
(http://www.klassa.bg/)

В САЩ никой не подлага на съмнение гарантираните влогове

- Д-р Попова, от две седмици сте в България. Изненадаха ли ви опашките пред български банки?

- Когато пристигнах, си наех в София едно апартаментче на бул. „Витоша“, точно срещу офис на Първа инвестиционна банка. Трябва да ви кажа, че много се изненадах и не можех да повярвам на очите си, че хората чакат на опашка, за да си изтеглят парите и да си ги занесат у дома. И досега смятам, че българинът е много интелигентен човек и не може да се поддаде на такава масова психоза. Не, казах си, очевидно това е някаква манипулация, вероятно има хора, които са много добри манипулатори, за да се случи всичко това.

- Допуснахте ли, че тези българи пазят спомена от 1996 година, когато фалираха банки и много граждани изгубиха спестяванията си?

- Да, възможно е страхът да е останал и хората да отказват да вярват на думите на правителство, на експерти. Мои студенти в САЩ например са ми разказвали как десетилетия след Голямата депресия техните баби и дядовци имали недоверие към банковата система и криели парите си в кутии под пода. И правели това до края на живота си - толкова са били уплашени, че ще изгубят отново спестяванията си. Но смятам, че сега в Америка подобен страх не съществува. Когато американското правителство е казало, че суми до 200 хиляди долара в банките са гарантирани, това не се подлага на съмнение от никого и не е въпрос на дискусии.

Когато от американския Федерален резерв кажат - „Няма проблем с ликвидността в банките, има пари“, хората не се притесняват за личните си спестявания. А тези, които са направили някакви инвестиции извън гарантираните суми в банките, са напълно наясно, че когато инвестираш, всичко може да се случи. Други пък за по-сигурно решават да държат парите си в облигации или пък да си направят влогове в различни банки. За мен е интересно, че и в България има подобни гаранции, аз самата чувам, че това се повтаря непрекъснато, но въпреки това хората се редиха на опашки, изтеглиха спестяванията си и изгубиха лихвите. Не живея тук от доста време и нямам обяснение за подобно поведение. Може би съществува дефицит на доверие.

- Правилно ли е според вас решението на българското правителство да се отпусне държавна помощ за предоставяне на ликвидност на банките в размер на 3,3 млрд. лева, което преди дни Европейската комисия одобри?

- Смятам, че това е най-правилното нещо, което трябва да се направи в този момент. Ликвидността е един от рисковете във финансовата система, който преди време не се разпознаваше като проблем. След 2008 г. обаче се оказва, че е един много голям риск и че все повече трябва да се обръща внимание на това как да се моделира и управлява този риск на ликвидност на банките и по принцип на финансовите инструменти.

- Възможно ли е масовото теглене на пари да окаже влияние върху стабилността на банковата система и финансовите пазари?

- Според класическите финансови теории това не е възможно и една такава група от хора, поддала се на паниката, не може да има влияние върху финансовите пазари. През последните 10 - 15 години обаче се появиха нови теории, според които подобно ирационално поведение на хората може да повлияе на стоковите борси и на цените на финансовите инструменти. Това напоследък започва да се признава. За да се изследва този процес, върху него работят заедно финансисти, икономисти и психолози.

Тези нови финансови теории се допуснаха да се появят след срива на пазарите през 2001 година. Тогава един от стоковите индекси, който следи цените на акциите на интернет фирмите, беше достигнал изключително високо ниво. Много хора загубиха страшно много пари. Оказа се, че цените на тези акции са надути от хора, които са ги купували, без да знаят какво са купували. Просто някой им е казал да го направят. Според тези нови теории пазарът и цените на финансовите инструменти могат да се повлияят от поведението на инвеститори, които не действат рационално в определен момент, а са подтиквани от паника или от слухове. В САЩ например има фондове, които следят поведението на тълпата и купуват и продават в противоположност на това, което тя прави.

Подобна беше ситуацията и през 2008 година, когато също имаше голям срив на стоковите борси в Америка. Тогава стоковите пазари в Ню Йорк паднаха с 50 процента. Много хора допуснаха грешка и си продадоха всички инвестиции, които имаха в стоковата борса, на ниска цена и поеха големи загуби. После разбраха, че това не е правилното решение, но когато виждаш, че нещата отиват към зле, е много трудно психически да се контролираш. Човек трябва да има много стабилна психика и да каже: „Аз съм я направил тази инвестиция, разбирам какви рискове съм поел и няма да се влияя от някакви странични мнения.“ Но това не е лесно. Един от големите икономисти - Джон Мейнард Кейнс, казва, че „пазарите могат да бъдат ирационални много по-дълго време, отколкото ти и аз можем да останем платежоспособни“.

- Ще разкажете ли на колегите си това, на което станахте свидетел в България?

- Да, и те биха се учудили. Аз самата смятам да напиша статия за икономическо издание, в която да проследя и анализирам ситуацията.

- Как ви прие преподавателската общност, когато постъпихте на работа в Тексаския университет?

- Когато притежаваш познания, хората бързо разбират това и те ценят. Моята близначка вече работеше в университета, когато аз отидох там. За съжаление сестра ми почина преди две години. Това, което ние постигнахме с нея, се дължи най-вече на добрата основа, която получихме в Математическата гимназия „Баба Тонка“ в Русе и в Математическия факултет на Софийския университет. Ние владеехме математиката на интуитивно ниво. Мисля, че в университетите в Америка вече много добре знаят, че българите са изключително подготвени в точните науки – математика, физика, химия. И приемат с голямо доверие тези наши млади хора, които искат да продължат образованието си в САЩ.

- Контактувате ли с българи в Америка?

- За съжаление в Тексаския университет няма много българи.

- Свидетел сте на събитията от 11 септември в Ню Йорк.

- Да, аз бях от хората, които бягаха да се спасят сред облаците прах, тъй като офисът на Дойче банк беше на стотина метра от атакуваните кули близнаци. Шокът беше силен - имах чувството, че някой ме е грабнал и хвърлил на друга планета. Казвах си, че трябва да се съвзема, защото от мен зависят моите близки. Всички от нашия офис успяха да се спасят. Когато се върнахме, сградата на Дойче банк беше прободена от стоманен пилон на една от кулите близнаци.

Визитка

Родена е в Русе през 1962 г.

Завършва математическата гимназия в родния си град, а през 1985 г. - математика в СУ „Св. Климент Охридски“

Записва аспирантура по финанси в Университета в Кливланд. Защитава докторска научна степен, която й позволява да преподава финанси в университети в САЩ

Професор е по финанси в Тексаския университет в Остин

- Свидетел е на събитията от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк

По това време работи на Уолстрийт в офис на Дойче банк, в близост до рухналите кули близнаци

Автор е на редица публикации в американски икономически издания

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/243455_%D0%92+%D0%A1%D0%90%D0%A9+%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B9+%D0%BD%D0%B5+%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D1%81%D1%8A%D0%BC%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5+%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%

Публикувана на 07/05/14 08:32 http://www.klassa.bg/News/Read/article/243455_%D0%92+%D0%A1%D0%90%D0%A9+%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B9+%D0%BD%D0%B5+%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D1%81%D1%8A%D0%BC%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5+%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%