Ердоган: върховна амбиция

Стремежът на турския премиер към президентския пост ще има отражения върху народа и региона

След като прие номинацията за президентските избори от своята партия тази седмица, аплодираният от четири хиляди поддръжници човек, който управлява Турция повече от десетилетие, се захвана с една от най-рисковите инициативи в кариерата си. Реджеп Тайип Ердоган е не само най-доминиращата политическа фигура в Турция; по отношение на властта и влиянието той надминава всички свои предшественици в последно време.

През последните 12 месеца той преодоля трудности, които биха разклатили повечето правителства: масови протести, потушени с прекомерна полицейска сила; разследване за корупция; конфликт с някогашен ислямистки съюзник.

За Ердоган, човек на язвителната реторика и разпалените речи, единствено оцеляването на поста не е достатъчно.

С намерението си да смени премиерския пост с президентски през август на първите преки избори за държавен глава, 60-годишният Ердоган разклаща политическата система, залагайки на карта собственото си бъдеще в зависимост от резултатите и много вероятно, променяйки насоката на историята на страната.

На власт ще дойде първият избран от народа президент, който ще използва властта си за народа, а не срещу него, обяви той в речта си, която започна с молитва и завърши с цитиране на първата глава от Корана.

Той посочи, че изборите “ще сложат край на ерата на покровителството”, имайки предвид влиянието на светския и военен елит, които навремето управляваха страната, и припомни целта си за създаване на нова конституция, която ще замени старата конституция от времето на военните и ще засили правомощията на президента.

Тези, които са прекарали време с него, говорят за човек, уверен в победата си, която (според проучванията) той е на крачка да получи. Премиерът е спечелил осем последователни избори в страната: три парламентарни избори, три местни избори, два референдума.

Ердоган залага на това, че с още една победа ще може формата на управление в Турция да се превърне от парламентарна в система, базирана на собствената му власт. Стремежът му да стане върховен лидер на народа ще има отражения не само върху 77-милионното население на Турция, а и върху разкъсвания от кризи Близък изток, където Турция, страна-членка на НАТО, остава стълб на стабилност и където е уважаван опитът на Ердоган в политическия ислям.

Министър-председателят Ердоган не е като предишните премиери и също така няма да бъде президент като предшествениците си, каза Хюсеин Челик, говорител на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган, която е с ислямистки корени.

Ердоган е човек с непоколебим характер. Той си постави всеобхватни цели: да превърне Турция в една от най-големите икономики в света; да създаде по-религиозно поколение; да стане регионален и световен лидер. Последните предприети действия за налагане на волята му обаче, включително битката срещу Фетхуллах Гюлен, духовник и бивш съюзник, обвиняван от Ердоган, че стои зад разследването за корупция, предизвикаха тревоги в Турция и по света.

Тази година премиерът забрани Туитър, действие, което конституционният съд на страната определи като незаконно, а САЩ окачествиха като “изгаряне на книги през 21-и век”. Неговото правителство не зачита решения на съдилища от по-ниски инстанции. Партията му прокара закон, увеличаващ правомощията на турската разузнавателна служба и увеличаващ влиянието над правосъдната система: само за един ден миналия месец 2224 съдии и прокурори бяха преназначени.

В момента 5500 души са дадени на съд заради участие в миналогодишните антиправителствени демонстрации, добави Салил Шети, генерален секретар на Амнести интернешънъл.

Ако дори част от тях бъдат осъдени, в Турция ще има повече затворници, осъден заради участие в протести, отколкото където и да било другаде по света, каза Шети.

Задържането на Ердоган на власт има последици и върху икономическата сфера, като се има предвид, че растежът намаля ...

Свързани новини: