Как се “развъждат” терористи?

Едно трябва да се признае на Абу Бакр ал Багдади, лидера на терористичната група “Ислямска държава в Ирак и Леванта” (ИДИЛ): освен изявената склонност към жестокост той има и усет към историческата символика. Точно 90 години след като Мустафа Кемал, основателят на съвременна Турция, премахна халифата, Багдади го възстанови.

Самопровъзгласилият се халиф отрече правото на съществуване на всички мюсюлмански национални държави и емирства и призова 1,5-те милиарда мюсюлмани по света да му се закълнат във вярност. И затова ИДИЛ вече ще се нарича “Ислямска държава” (ИД), която няма да зачита никакви национални граници и териториални образувания. В чест на основаването на халифата бойците на ИД развяха черните си знамена пред очите на турските гранични войски.

Всичко това е инсценирано професионално, така че да вдъхне страх, но Багдади би могъл да стигне далеч със своя халифат. Дали тази стъпка ще го засили, или отслаби зависи най-вече от реакцията на противниците му.

В борбата срещу тероризма - а Багдади е и си остава терорист, въпреки целия шум около халифата - има две основни правила, които трябва да бъдат гравирани върху заседателната маса на всяко правителство. Правило номер 1: да се избягват свръхреакциите, за да се попречи на екстремистите да привлекат допълнителни доброволци и симпатизанти. Правило номер 2: да се види дали терористите могат да се позоват на политически неправди и те да бъдат отстранени.

Тайната на успеха на тероризма е в това - да бъде накаран противникът да наруши тези основни правила. Точно това с удивителна последователност се удава от години на ислямистките групи.

Първите, които със сляпо въодушевление паднаха в капана, бяха Джордж У. Буш и неговото правителство с тяхната “война срещу тероризма”, обявена след 11 септември 2001 г.

“Да бъдат бомбардирани предполагаемите подбудители и да бъдат принудени други държави да застанат на едната или другата страна ще влошат точно обстоятелствата, на които американските политици твърдят, че искат да попречат.” Вече покойният американски социолог Чарлз Тили написа това на 12 септември 2001 г., ден след нападението на Ал Каида срещу Ню Йорк и Вашингтон. В този случай, писа Тили, демокрацията и заедно с нея защитата срещу държавния произвол “ще намалеят в цял свят”, което на свой ред ще създаде още по-благоприятна среда за военизираните групировки.

Ако беше жив, днес Тили щеше да се ужаси от точността на прогнозата си. Неограничената във времето и пространството “война срещу тероризма” в действителност е не просто историята на един постоянен провал, а и на една постоянна ескалация. Преди всичко, на терористите, които се стремят да увеличат чрез медийно покритие ограничения си оръжеен арсенал, не би могло да се направи по-голяма услуга от това да бъдат обявени за “противници във войната” и така към тях да се подходи с повишена сериозност.

От друга страна, почти всяка военна намеса оттогава - с изключение на френската операция в Мали - предизвика последваща терористична вълна: водените от американците войни в Афганистан и Ирак действително отстраниха две диктатури, но в същото време изостриха етническо-религиозните и социалните конфликти, които от своя страна подготвиха почвата за движения като това на талибаните. Когато тези национални и често локални причини за конфликт се пренебрегват, директно се подсилва пропагандата на терористичните групи: в крайна сметка те започват да се представят като първична религиозна сила.

Най-пресният пример за това е ИДИЛ, която в Ирак оглави избухналото неотдавна сунитско въстание срещу опитите на шиитския премиер Нури ал Малики да завземе цялата власт. Нигерийската терористична група “Боко Харам”, която неотдавна се озова за кратко в светлината на прожекторите с отвличането на над 200 ученички, е свързана повече с провала на нигерийската държава и на нейната неспособна и брутална армия, отколкото със световния джихадизъм.

Сомалийските милиции ...

Свързани новини: