Мачът, който играе Европа

/КРОСС/ Ако драмата с назначенията по високите етажи на европейските институции беше футболен сблъсък, то резултатът щеше да е 1:1. Защото в съревнованието между различни концепции в каква посока би трябвало да се развива ЕС, което е същинският залог в този случай, ситуацията е по-скоро патова. От една страна, идеята изборите за Европарламент да определят кой оглавява Европейската комисия спечели. Жан-Клод Юнкер, номиниран от Европейската народна партия, ще седне в креслото на Барозу - и то въпреки възраженията на Великобритания и първоначалния скептицизъм на Ангела Меркел. Лесно можем да интерпретираме личния кариерен пробив на бившия люксембургски премиер като триумф на демократичния принцип, че волята на гласоподавателите има приоритет. Все пак това бе и идеята, когато основните паневропейски партии излъчиха по един Spitzenkandidat с цел да се състезават за председателския пост на Комисията. Дори и българската телевизия излъчи на живо пренията. Когато кандидатът на ЕНП не само излезе начело, но и спечели битката за поста, мнозина коментатори дори стигнаха дотам да направят паралел с историческото развитие на националните демократични системи. Припомнихме си, че от XVII в. насетне законодателните събрания изземват лека-полека правомощия от изпълнителната власт в лицето на монарха или правителството. По сходна логика днес Европейският парламент наложи Юнкер, възползвайки се от новите прерогативи по Лисабонския договор

Прочети цялата новина http://www.cross.bg/strana-yunker-evropa-1419222.html

Свързани новини: