Герой или един от хилядите емигранти

07/08/14 22:23
(http://e-vestnik.bg/)

Герой или един от хилядите емигранти

Мартин Ралчевски и новата му книга. Колаж: книжен ъгъл

Скъпи читателю, винаги ме е привличала една дребна отметка на кориците на книгите: „По действителен случай“. При съставянето на този сборник се ръководех от същия принцип. Защото истинските истории почти винаги докосват душата: преживяваме ги, замисляме се над тях и те понякога преобръщат живота ни. Живеем в най-динамичното време от досегашната човешка история и затова днес, повече отвсякога, възникват много сериозни въпроси, на които няма еднозначен отговор.

В сборника са поставени доста подобни въпроси. Те отекват задълго в мнозина, защото на тях не можем и лесно да отговорим. Но всички те ни насочват към най-големия проблем на днешния човек, а той сякаш е, че се страхуваме да спрем. Страхуваме се да се огледаме, да се замислим, да погледнем в себе си. Не желаем да си признаем, че целите в живота ни се свеждат предимно до преходните неща като задоволяване на удоволствия и материални потребности, правене на кариера, завършване на университет, научаване на чужд език, купуване на дом, обезпечаване на наследниците ни и т.н.

Докато гоним тези цели, се оказваме твърде заети, за да надникнем в душата си, да поговорим със себе си. Оставяме се да ни носи течението на живота и колкото и да не ни се вярва, често сами се обричаме на това.
Понякога, осъзнали безпътицата си, се стряскаме, но дори и тогава трудно намираме сили да спрем, за да погледнем встрани от утъпкания път. На изключенията от това правило посвещавам този сборник. Разказите в него са тридесет. Изрично съм посочил кои са по действителни събития. Имената на повечето герои умишлено са променени. (Мартин Ралчевски, 4 май 2014 г., Екситър, Англия)

Пламен Петков. Снимка: личен архив

Герой

(по действителен случай)

Пламен се роди през студения декември на 1979 във Враца. Израсна обаче в Стара Загора. Беше живо и будно момче. Тичаше по прашните улици на един от панелните комплекси в града и мечтаеше за подвизи и приключения. Годините бяха тежки. Родителите му трудно свързваха двата края и понякога бяха угрижени. Това смущаваше Пламен и тогава той ги гледаше тъжно с големите си, невинни очи. Скоро обаче забравяше за това и пак поемаше, яхнал пръчка или седнал на лагерната си количка, по градските улици. Бъдещето му носеше куп неизвестни, но той нямаше как да знае това.
Беше около десетгодишен, когато във въздуха замириса на промяна. Като на шега, една вечер съобщиха по телевизията, че първият човек в държавата подава оставка. В очите на родителите му се появи блясък. Този блясък се появи тогава в очите на милиони българи.
Следващите години бяха динамични и емоционални. Трудностите се увеличиха, но заради заряда от станалите промени се изнизваха някак неусетно. Настъпи краят на века. Забраненият западен свят беше вече достъпен. Хората повярваха, че щастието е реално. Десетки хиляди се редяха пред посолствата за визи. Самолетите с емигранти започнаха да излитат.
Една зимна вечер, връщайки се от работа, изтощена от умора, Антоанета – майката на Пламен – седна пред тихо работещия телевизор и заяви, че вече не издържа.
„Животът е твърде кратък, за да го изживее човек в недоимък и стрес“, разсъждаваше тя.
Бащата на Пламен я подкрепи. И така, от дума на дума, стигнаха до кардинално решение: да емигрират. Антоанета обаче бе премислила всичко предварително. Тя планираше да започне собствен бизнес. Имаше опит в прането, гладенето и химическото чистене. Мъжът є умееше да поправя автомобили. Пламен междувременно бе завършил техникума по електротехника в града и вече имаше занаят. Имаше си и годеница.
Нещата сякаш се подреждаха естествено.
През пролетта на ...

Прочети цялата новина http://e-vestnik.bg/20903/geroy-ili-edin-ot-hilyadite-emigranti/

Публикувана на 07/08/14 22:23 http://e-vestnik.bg/20903/geroy-ili-edin-ot-hilyadite-emigranti/