Ирак: Разделено бъдеще

Боржу Дарагахи

С разрастването на междурелигиозното насилие все повече обикновени иракчани започват да смятат, че разделението е единственото решение

Единият е сунит, другият - шиит, третият - християнин. От години те работят заедно в малък магазин и шоурум за селскостопанска техника на огромния пазар Сенек в Централен Багдад. Извън обширния лабиринт от 1000 магазина оживено се говори, че Ирак може да се разцепи на сунитска, шиитска и кюрдска държава, за да се спрат кръвопролитията на религиозна основа. Вътре в пазара, въпреки антиправителствения бунт в сунитското сърце на страната и подновените амбиции за независимост на кюрдите, малцина подкрепят идеята.

“Ако подхождате към въпроса от гледната точка на този пазар, Ирак е едно цяло”, казва Маджид Михаил, 55-годишен християнин. Ахмед Шакер, 35-годишен шиит, е съгласен. “Ирак е едно биещо сърце”, казва той. Но Ахмед Салех, 44-годишен сунит, не е толкова сигурен. “При тези обстоятелства може би би било по-добре да имаме сунитска държава”, казва Салех. “Проблемът е, че мнозинството от хората са необразовани и тъкмо сред тях има религиозно насилие.”

Сенек (името произлиза от османската дума за мухите, които някога изобилствали в района) е централният иракски пазар на едро за индустриални стоки. Търговци от цялата страна се пазарят с вносители, преди да откарат покупките в магазините си, пръснати из 18-те провинции на Ирак.

“Тук няма място за религиозно разделение”, казва Яхаа Мандалауи, 60-годишен дистрибутор на части на “Нисан”. Родом от разнородната провинция Диала, сега той живее в квартал в столицата със смесено население от различни религии. И двете му дъщери са се омъжили за мъже от друга религиозна общност. “Нашите хора са живели съвместно в продължение на много време”, казва той.

Само иракчаните разбират колко тясно е свързан животът на различните общности в страната, колко сложни отношения са преплетени в родовете и семействата - и колко мъчителен Би бил един религиозен развод. Много племена имат и сунитски, и шиитски клонове и смесените бракове продължават да са нещо обичайно.

Шейх Абдула Хамад ан Анбари, глава на племе, в което преобладат шиитите, илюстрира колко тясно са взаимно преплетени различните групи. “Моето племе е кръстено на нея”, казва той за сунитската провинция Анбар, която днес е почти изцяло под контрола на сунитски екстремистки групи. Сред тях е “Ислямската държава в Ирак и Леванта” (ИДИЛ), която превърна в своя мисия преначертаването на границите на Ирак, установени от споразумението Сайкс-Пико от 1916 г.

Иракчаните са свързани и в съюз на споделено страдание, което включва травмата от войната между Иран и Ирак, тежките западни санкции, които доведоха мнозина до бедност през 90-те години, ужасът на американската интервенция и последвалите кървави спазми на гражданската война в страната.

Раздяла от какъвто и да е вид, независимо дали официално преначертаване на картата, както искат кюрдите, или създаване на отделна сунитска държава, както предлагат някои сунити, би било толкова болезнено, че мнозина го отхвърлят директно. “Майка ми е сунитка, баща ми е шиит, а брат ми се ожени за християнка”, казва Сабине Ауад, на 26 години, която работи в багдадския квартал Мансур. “Всички сме братя и сестри. Не можем да се разделим”.

Показателно за дълбочината на кризата обаче, мнозина мечтаят за подялба на Ирак - земя на постоянна война, весдесъщи оръжия, необуздана корупция и неработещи комунални услуги.

“Проблемът в момента е не само сигурността или политиката - половината страна вече е извън контрола на правителството”, казва Тамер Тамими, съветник на премиера Нури ал Малики. “Прекалено е късно за Ирак”, казва той с въздишка. БАВЕН КОЛАПС

Въпреки хвалебствията за националното единство Ирак се разпада от десетилетия. Кюрдите преживяха голяма част от миналия век във въоръжен бунт срещу редуващи се арабски правителства в Багдад, преди да ...

Свързани новини: