07/09/14 12:14
(http://e-vestnik.bg/)

Хуан Хелман, „Стихотворения на Сидни Уест” - подвигът да издаваш поезия

Поетът Хуан Хелман, който почина през януари 2014 г. Снимка: “Жанет 45″

Днес, да издаваш поезия е равносилно на подвиг. Днес, да четеш поезия е равносилно на различност. Все повече и повече поезията в България заприличва на апокрифна литература. Но не заради преследване, гонения или забрани, а по простата причина, че не се чете. Днес, повечето поети стават романисти (заради тиражите, заради продажбите, заради известността?) и поезията, някога гръбнак на българската литература, днес е сведена до неин бастун, който тя използва все по-рядко. Днес, някои от книжарниците дори отказват да приемат за продажба стихосбирки. Надявам се това „Днес” да не продължи и в бъдеще.

Но от време на време изпод тоновете прозаична хартия в книгопродавниците проблясва самородният диамант на някой голям поет. В този случай той е аржентинец, а не българин и се казва Хуан Хелман, а книгата му - „Стихотворения на Сидни Уест”.

Първо – българският читател запознат ли е с този голям поет, чел ли е някоя от десетките му стихосбирки? За съжаление отговорът е не! „Стихотворения на Сидни Уест” е първата негова книга, която излиза на български. Да, ние сме чели много от Неруда и Лорка, Октавио Пас и Рафаел Алберти, Борхес и Мачадо; в антологии, тънки книжки или спорадични преводи сме зървали стихове от Никанор Парра и Марио Бенедети, от Роке Далтон и Ернесто Карденал, от Елисео Диего и Диего Хименес, но къде са „Събраните” или „Избраните” стихотворения на изящни поети като Сесар Вайехо, Хуан Рамон Хименес, Висенте Алейксандре?

Второ – бихме ли дали шанс на „Стихотворения на Сидни Уест”, за да опознаем Хелман, да поговорим с него, да надзърнем, макар и за кратко, в неговата изящна вселена? Още повече, че преди три месеца поетът напусна този непоетичен и прозаичен свят и остави творчеството си да се хапе с вечността.  

Стихосбирката на Хуан Хелман, издадена от “Жанет 45″.

И трето – ще си вземем ли тази книга, защото някой ни е казал, че е добра, ще разгърнем ли страниците й, защото някой е писал за нея във фейсбук, или бързо ще избавим паметта си от нея и ще я оставим да потъне в забвение?
И ще сгрешите! Сега скромното ми перо ще се опита да ви обясни защо.

Преди всичко Хуан Хелман е много интересна личност. Няма да разказвам тук неговата биография, защото не това е целта ми, а само ще кажа, че съдбата му е не по-малко интересна от творчеството му. Носител е на множество литературни награди, но при поети от неговия калибър това е просто задължително. И не на последно място, тази книга е една измислица, понеже поет с името Сидни Уест не съществува. Той е измислица на Хелман, който представя собствените си стихове за свои преводи на Уест. При това Хелман е „сътворявал” преди това още двама събратя по перо на Сидни Уест. Между другото наскоро прочетох подобна, само че облечена в проза, мистификация, която е сътворил друг голям писател и поет, работещ с езика на Сервантес и Лопе де Вега. Неговото име е Роберто Боланьо, а творбата му е La literatura nazi en América (Нацистката литература в Америка, 1996). В нея той описва житейските биографии на десетки писатели, поети и поетеси от Северна и Южна Америка. Отново, нито един от тях не е реален, а е плод на въображението на твореца.

Но да се върнем към „Стихотворения на Сидни Уест”. Хуан Хелман ще позволи на всички, които се докоснат до неговата книга, да потънат в една красива литературна вселена. Не толкова със съдържанието, а по-скоро с езика, който за мен ...

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване