Европа възприема превантивна тактика срещу ислямските екстремисти

Кирстен Гришабер
Асошиейтед прес

Деймиън, синът на Крис Будро, й казал на вечеря през ноември 2012 г., че отива в Египет да учи арабски, езика на исляма.

Никога не го видяла отново.

“Той отлетя за Сиатъл, след това за Амстердам, след това в Истанбул”, каза Будро. “Имаше тренировъчен лагер точно извън града, където радикалите тренират, преди да прекосят границата в Сирия”.

14 месеца по-късно 22-годишният канадец, приел исляма, беше мъртъв, както изглежда убит в сражения между съперничещи си групи ислямски екстремисти в сирийския град Алепо. На Будро оставаше да се чуди дали е можела да направи нещо, за да спре сина си да не става джихадистки боец. За да намери отговори, тя се обръща към Европа, където властите използват все по-често програми, насочени към нуждаещите се, за да предотвратят и дори да обърнат посоката на радикализацията. Инициативите включват разговори в училище, спешни горещи линии и дори програми за намиране на работа на завръщащите се джихадисти.

Западът се бори да предотврати радикализацията след 11 септември 2001 г., когато терористична клетка от Хамбург се оказа ключова сила зад атентатите в САЩ. Конфликтът в Сирия, където се смята, че се бият хиляди западняци, придаде спешност на този проблем. През май 29-годишен мъж, сражавал се в Сирия, беше арестуван във Франция по подозрение, че е прострелял четирима души в Еврейския музей в Брюксел.

“Досега като общество сме реагирали едва когато беше прекалено късно”, казва Кемал Бозай, син на турски имигранти в Бохум. “Това е първият случай, когато подхождаме към проблема превантивно”.

Бозай ръководи проект, наречен “Вегвайзер”, което означава “Пътепоказател” на немски. Целта му е да предотврати радикализацията сред мюсюлманските тийнейджъри в града, който има голяма ислямска общност, с помощта на училищата, семействата, религиозните лидери и центровете за намиране на работа. Освен в Бохум, има два центъра на “Вегвайзер” в Бон и Дюселдорф - всички те имат за цел да се заемат с изпитващите проблеми младежи, преди те да са възприели радикалния ислям.

Центровете изпращат социални работници, които се намесват, когато видят вербовчиците да приближават тийнейджъри на игралните площадки, футболните стадиони и училищните дворове, или когато водят ислямски разговори на пазарите. Работниците завързват разговори с младежите и се опитват да предложат решения, които да ги отклонят от фундаментализма.

Центровете, които започнаха работа през април, имат подкрепата на службата за сигурност в Северен Рейн - Вестфалия. Най-многолюдната германска провинция отчете скок на броя на салафитите, следващи екстремна фундаменталистка версия на исляма, което притеснява властите. Числеността им е достигнала 6000 души в Германия по официални данни, от които 1800 само в Северен Рейн - Вестфалия.

“Салафизмът е система за начин на живот за млади хора, защото им предлага социална топлота, прост черно-бял поглед възглед за света, признание от тяхната група - на практика всичко, което им липсва в реалния живот”, казва Буркхард Фрайер, който оглавява службата за вътрешно разузнаване на провинцията.

Повечето от привлечените към фундаментализма на Запад са деца или внуци на мюсюлмански имигранти, но една немалка част от ислямските радикали са приели впоследствие вярата като сина на Будро, Деймиън Клермон, който открил религията на 17 години, след като се борил с депресията.

Първоначално изглеждало, че ислямът помага на Клермон. “Той стана отново много мирен, спокоен и щастлив”, казва Будро. Но с течение на времето синът й станал по-фундаменталистки настроен във възгледите си. “Никога не ни обясниха, че този тип (поведение) е проблем в Канада”, каза тя. “Нито пък ние всъщност разбирахме нещо от радикализация или чуждестранни бойци”.

Преди две години Германия откри национална телефонна гореща линия за хора, притесняващи се че техни приятели или близки може да се обръщат към радикалния ислям. Тя се финансира и ръководи от правителството, но обадилите се ...

Свързани новини: