За Китай само Пакистан е по-важен от Германия

В Китай съществуват политически карти, където по цветовете може да се познае колко близки са станали отношенията между Китай и останалата част от света. На най-сериозната от тези карти Германия е единствената държава, която заема втори по важност ранг в новата скала на външнополитическата значимост според Китай.

Политическото списание “Нанфънчуан” използва за създаването на тази карта едновременно всички понятийни чудовища и характеризации и дава на държавите съответни цветове. Русия и Централна Азия попадат в категорията “всестранни стратегически партньорски отношения на сътрудничество”.

Голяма част от Африка е в категорията “всестранни стратегически партньорски отношения”. Останалата част от света се дели на “сътруднически”, “конструктивни” или “стратегически партньорства”. За някои държави, с които Пекин се разбира особено добре, е добавено “обхватни” или “всестранни”.

По отношение на Германия оценката на Пекин гласи: “обхватно стратегическо партньорство”. Двустранните отношения бяха въздигнати в ранг от държания глава Си Цзинпин при посещението му в Германия в края на март, съобщава държавната информационна агенция “Синхуа”. На политическата карта само оцветеният в тъмночервено Пакистан заема по-важно място. Пекин характеризира отношението си към тази съседна държава като “стратегическо партньорство за сътрудничество при всякакви условия”.

За това има исторически причини. Китай има особени отношения с ядрената държава Пакистан още от войната си с Индия. Исламабад подкрепи приемането на Пекин в ООН и отхвърли американските санкции след 4 юни 1989 г. Китай построи дълбоководното пристанище Гуадар в Южен Пакистан и го администрира. Строи се и нов икономически и тръбопроводен коридор от Гуадар към автономния китайски район Синцзян-Уйгурски. Той ще стане най-важният нов петролен и газов търговски маршрут към Близкия изток и към Африка.

Но веднага след Пакистан идва Германия, “обхватно, стратегическо партньорство”. Това не са празни думи: федералният канцлер Ангела Меркел беше протоколно възвеличена при седмото й официално посещение в Китай. Премиерът Ли Къцян и президентът Си дадоха отделни банкети в нейна чест. Като при държавно посещение Пекин поздрави канцлерката като издигна германски знамена пред портата “Тянанмън” и й отдаде военни почести с 19 салюта.

В началото на правителствените разговори премиерът Ли отбеляза шеговито, че е “стискал палци” за Меркел на последните избори за германски парламент. На пресконференцията си по-късно той добави закачливо: “Иска ми се Германия да спечели световното първенство по футбол.”

Толкова много ласкателства подчертават голямото политическо и икономическо значение на Германия в стратегията на Китай да привлече Европа на своя страна. Пекин обяви 2014 г. за “Година на Европа”. След ухажването на Франция и Англия сега идва ред на Германия, която според Китай е най-важната държава в Европа - и заедно с това на Меркел, която, разбира се, се възприема като най-влиятелният политик.

През октомври беше отбелязано провеждането на третите съвместни правителствени консултации на ниво министър-председател и ключови министри в Берлин. Твърди се, че от тях произтече инициативата “2015 - година на германско-китайските иновации”. Китай ще бъде страна партньор в организирането на най-големия в света компютърен панаир “СеБИТ” в Хановер.

Коментаторът от китайската държавна информационна агенция Синхуа Шан Цзюн писа по повод посещението на Меркел: “Трябва да отбележим, че двустранните отношения са в най-доброто си състояние досега.” През март президентът Си определи в Берлин сътрудничеството като “съвършена комбинация от китайски пазар и германска технология и като “съюз от бързината на Китай и германското качество”.

Но не става дума само за Германия. Новата политическа категоризация за това в какви отношения е Китай с другите държави, показва как стремящата се към световно влияние страна дефинира наново външните си отношения. След разпадането на Източния блок и сриването на Съветския съюз понятията от Студената война като “братски социалистически държави”, блокове или съюзници бяха заменени с “партньорства”.

Пекин беше осенен от тази идея за структуриране на външните си отношения след 1994 г., казва политологът ...

Свързани новини: