Експозицията е под патронажа на Община Тренто – Италия и със съдействието на Министерството на Културата – България.
 

     Представянето на повече от 90 платна на двамата художници в Градската галерия на Тренто през месец  март  тази година, постави началото на нов културен диалог между Тренто и София - сътрудничество, което има и исторически корени.

Инициативата е част от проекта  “Между два свята” на Асоциация “Граждани на света”, която има за цел да представи както различното, така и общото между двете културни реалности.

И двамата автори от години работят в областта на портретната живопис, а силният контраст в изразните средства показва в нова светлина връзката между класическата и сюрреалистична живопис.
 

     Луиджи Пеназа е потопен в сянката на подсъзнанието, в търсене на онези състояния, които не биха могли да бъдат изразени по друг начин, освен чрез минималистичния език на сюрреалното свързване на цветове и форми – плод на продължително търсене и натрупан дългогодишен опит. Художникът посочва като колоси в своето развитие Салвадор Дали и Йозеф Бойс, в чиито търсения и изказвания той разпознава своята идентичност и чувствителност. За да достигне до онзи момент, който няма никога да бъде завършен, а ще продължава да се разгръща в едно метафорично преминаване на субектното послание на художника към неутралния поглед на реципиента. И както Луиджи Пеназа казва: “Точно липсата на завършеност предизвиква търсене на смисъл у този, който се спре да гледа”.
 

     В противовес на картините на “Сенчестата страна” са картините на Селма Тодорова, с класическия език на средствата, които тя владее до съвършенство, предлагайки на зрителя друг поглед на реалността, вдъхновен от  шедьоври на класическата живопис. Образи огряни от светлина, търсещи своя вътрешен свят. Спокойните и умерени тонове преливат  в един пълен с живот човешки облик и върху тази база се разгръща поетичният, нежен нюанс  на едва доловимите състояния на личността. Селма Тодорова е добре познат  на българската общественост автор, нейните търсения както със средствата на акварелната техника, така и с тези на маслената живопис, предизвикват постоянен интерес  у зрителя.
 

     Възможността да се представят заедно, тези на пръв поглед толкова различни, а всъщност взаимно допълващи се автори, отговаря до голяма степен на динамичното ни ежедневие, в което е не само възможно, но и наложително, диалектическото съжителство  между силни контрасти.

                                                                                                                                                                                                            Куратор: Надежда Симеонова