Ястребите на Вашингтон узурпираха ролята на ловците

Констанце Щелценмюлер

Скандал изважда наяве една тайна държава, която излиза извън контрол

“Достойни за презрение преследват онова, което не става за ядене.” Това е мнение на Оскар Уайлд за лова на лисици. Шпионирането е своего рода лов. Но в най-новия епизод от сагата с американския шпионаж срещу германците, шпионирането може да се определи по-скоро като “безотговорните преследват некомпетентните”.

Първо, плячката. Нископоставен чиновник в баварската централа на Федералната разузнавателна служба на Германия в имейл предлага на американците своите услуги. През последните пет години им продава над 200 документа за петцифрена сума. Неговите манипулатори имат особен интерес към парламентарната комисия, разследваща опитите на Агенцията за национална сигурност (АНС) на САЩ да шпионира Германия; според списание “Шпигел” те му казват да изпрати всичко, което може да намери за комисията.

След това нашият човек в Пулах изпраща още един имейл, този път на руснаците. Дали пък няма и те да проявят интерес към неговата стока? За да докаже, че не лъже, прилага няколко тайни документа.

Как може това да се е случило в отдел на федералната разузнавателна служба, който има достъп до информация за най-поверителната комисия на Бундестага? Податливостта към алчност или измяна може би е трудно да се провери. Но със сигурност този човек или е бил глупав, или не е имал инстинкт за оцеляване, или и двете. Кой го е проучвал? Кой го е назначил? Кой го е наблюдавал? Германия е в състояние да пази пространството между гредите на футболната врата, като че ли в нея има атомна бомба. Но очевидно не може да опази една парламентарна комисия за разузнаването.

Второ, преследвачите. Предложението е било съблазнително. Но никой в американското посолство ли не каза: “Чакайте малко. Помните ли колко се притесни Ангела Меркел, когато подслушвахме мобилния й телефон? Ами ако се разбере за това и се наложи посланикът да вечеря сам със семейството си през остатъка от мандата си?” Може и да са помислили за това, че в речта си през юни миналата година в Берлин президентът Барак Обама доста ясно подсказа, че САЩ няма да прибягват повече до такава тактика. Може да са взели предвид, че разкритията на Едуард Сноудън на документи на АНС са го превърнали в национален герой за много германци. Може да са претеглили добре ползите от шпионажа спрямо потенциалната цена. Може дори да са помислили дали да кажат на германските власти, че имат малък проблем, в опит да поправят доверието.

Но очевидно те не са си помислили нищо подобно. Американският посланик Джон Емърсън бе привикан в министерството на външните работи в Берлин. И то не в кой да е ден; той бе поканен на “разговор” на 4 юли, когато американската общност организира празненство за берлинчани, които похапват хотдог, а децата им ближат сладолед във фунии, и с благодарност си спомнят за “въздушния мост”, когато американските военновъздушни сили са доставили по въздух храна и лекарства в подкрепа на града по време на руската блокада от 1948-1949 г.

Тази новина достигна до канцлера по време на посещение в Пекин (седмата й визита). Застанала до премиера Ли Къцян, тя мрачно заяви, че инцидентът е “много сериозен”. Отговорът на домакина й бе, че както Германия, така и Китай са “жертви на хакери”.

Голямата група представители на бизнеса в делегацията на Меркел трябва да са имали едно на ум. Ръководителят на контразузнаването на Германия Ханс-Георг Масен ги изпрати с публично предупреждение, че малките и средните предприятия на средната класа в страната са “лесна плячка” за систематичния кибершпионаж на китайското разузнаване, който той нарече “могъщ враг”. Липсваше само новината, че германските власти са научили за изтичането ...

Свързани новини: