С агресивните си антисемитски тиради Щрайхер си спечелва името на брутален глашатай на националсоциализма. Това му докарва както клевети и отрицание, така и желаното признание. "Ако искате да сте пак така свободни, както са били бащите ви, освободете се от евреите, защото Господ желае тяхната смърт. И тя при всички случаи ще дойде", оповестява Щрайхер в своето издание. За него се знае, че често се появявал публично с камшик в ръка. Макар да не се числи към водачите на партията, благодарение на седмичника си "Дер Щюрмер" Щрайхер се радва на огромна, макар и съмнителна популярност.

Вариации на вулгарен и примитивен антисемитизъм

"Без подстрекателския си седмичник на омразата този франконски гаулайтер никога нямаше да стане известен и извън Германия, а и нямаше да се окаже на подсъдимата скамейка по времето на Нюрнбергския трибунал. Седмичникът "Дер Щюрмер", на свой ред, дължи живота си на личността и политическото дело на своя издател", констатира историкът Даниел Рос в книга, която разказва историята на Щрайхер и неговия вестник на омразата.

 Националсоциалистическите величия не са криели пренебрежението си към Щрайхер, но се ползвали от услугите му

Националсоциалистическите величия не са криели пренебрежението си към Щрайхер, но се ползвали от услугите му

Още в първото издание на "Дер Щюрмер" от април 1923 г. Юлиус Щрайхер ясно формулира програмната му цел. А тя гласи: "Евреите вън!". Онова, което се случва през следващите две десетилетия, са само вариации на най-радикален и вулгарен антисемитизъм. Цитирайки пасажи от седмичника на Щрайхер, историкът Рос поставя на изпитание читателите си - това, което им поднася, е трудносмилаема смесица от абсурдни конспиративни теории за света, садистична и порнографска пропаганда на ужасите, примитивни ругатни и нагли лъжи, илюстрирани със стереотипни карикатури на невинни блондинки в ръцете на похотливи евреи.

"Дер Щюрмер" превръща Щрайхер в милионер

"Дер Щюрмер" разпалва страхове, поражда най-низки инстинкти, провокира завист и омраза, подстрекава към доносничество и заклеймява евреите. Опитите за трайна забрана на изданието остават безуспешни. На всичко отгоре то се оказва източник на тлъсти печалби и превръща издателя Юлиус Щрайхер в милионер.

От няколко хиляди тиражът стига чак до половин милион. Зашеметен от триумфа си, издателят записва: "Няма друг вестник, който да е тъй омразен на евреите, както "Дер Щюрмер". Той се отличава от другите народни вестници по това, че въз основа на примери от делника показва трайната опасност, произтичаща от евреите".

Агресивният антисемитизъм на Щрайхер е добре дошъл за националсоциалстите - но само докато им е необходим, за да се саморекламират пред населението. След приетите закони и разпоредби за дискриминация на евреите "звездата" на Щрайхер започва да гасне.

 Юлиус Щрайхер

Юлиус Щрайхер

Седмичникът "Дер Щюрмер", подготвил почвата за преследването и унищожаването на евреите, става все по-излишен. През 1935 г. Йозеф Гьобелс пише в дневника си следното: "Целият свят знае, че Щрайхер е най-мръсното и най-отвратително явление на националсоциализма - този изнудвач, перверзен тип, садистичен порнограф, чиято политика не е нищо друго, освен сбор от престъпните му наклонности".

Въпреки обвиненията в корупция, Хитлер защитава стария си боен другар - до момента на окончателния му провал след ноемврийските погроми от 1938 г., когато се разбира, че Щрайхер самоволно си е присвоявал еврейска собственост. Със съдебно решение от 1940 г. Националсоциалистическата партия му отнема всички постове, но до края на войната Щрайхер остава издател и собственик на "Дер Щюрмер". На 1 октомври 1946 г. той е осъден на смърт от Нюрнбергския трибунал. Екзекутиран е на 16 октомври същата година.