Какво може Западът да направи с Лукашенко

Преди 20 години в Беларус се състояха последните избори, признати от международните наблюдатели за свободни и честни. Победителят в тях и досега управлява страната, а на Запад му лепнаха етикета “последния диктатор на Европа”.

Лукашенко удържа властта чрез потискане на политическата опозиция и запазване на наследените от съветските времена социални гаранции за по-голямата част от населението. Още през 90-те години той декларира стремежа си за интеграция с Русия, хулеше Запада и се отнасяше с ядно пренебрежение към обвиненията в авторитаризъм и нарушаване на човешките права.

Впрочем, през последните месеци, и то далече не за първи път, беларуският президент се оказа в една лодка със Запада. Той не призна анексирането на Крим от Русия и намери общ език с правителството, дошло на власт в Киев след събитията на Майдана. Не го смути безапелационността на руските медии, които говореха за “бандеровци” и “хунта”.

Експерти смятат, че сега Западът е заинтересуван от максимално самостоятелна беларуска външна политика, защото тя ще повлияе и на руската външна политика. Фазите на противостоянието

За 20 години стана възможно да се проследи как изострянето на отношенията на Лукашенко със Запада се сменят с фази на разведряване. Така например през 2008 г. Лукашенко не последва Русия, която призна независимостта на отцепилите се от Грузия републики Абхазия и Южна Осетия. Владимир Путин - тогава формално премиер на Русия - публично свърза нежеланието на Минск да признае отцепилите се републики с натиск от Запада.

Коментаторите смятаха, че мотивите на Минск вероятно са двояки: недоволство от руската доктрина за военни интервенции под предлог за “защита на руските граждани”, от една страна, и от друга - потребността от финансова помощ в условията на световната икономическа криза.

Тогава, през есента на 2008 г., Беларус успя да договори необичайно голям кредит. На парламентарните избори същата есен наблюдателите на ОССЕ констатираха, че Минск проявява повече готовност за сътрудничество, отколкото преди (но изборите въпреки това не съответстваха на стандартите).

Затоплянето бързо се изчерпи до президентските избори през 2010 г. Протестните акции срещу злоупотребите, отбелязани и от международните наблюдатели, бяха потушени с твърда ръка, а много от участниците в тях, включително и алтернативните кандидати, скоро се оказаха зад решетките. Лукашенко каза, че “не му пука за Запада”.

Западните страни отговориха на репресиите с визови и финансови санкции спрямо самия Лукашенко и десетки други беларуски чиновници. Някои признаци на “разхлабване на гайките” в Беларус се появиха отново към края на 2011 г., когато властите освободиха един от осъдените съперници на президента - Дмитрий Ус.

“Сега, на фона на поредната война на Русия със съседните страни, наблюдаваме някакво, може би не чак затопляне, между Беларус и страните от ЕС (защото официалната риторика и от страна на САЩ, и от страна на ЕС не се променя), което още не е топене, но не е и заледяване”, казва координаторът на “Фонда Маршал” Марина Рахлей.

Две крила

Официалната риторика от страна на Запада не се е изменила, защото и политиката спрямо Беларус не е преосмислена, отбелязва Ендрю Уилсън, експерт по Източна Европа в лондонския “Юнивърсити колидж” и автор на книгата “Беларус: последната европейска диктатура”.

“В Беларус има малко етнически руснаци и практически няма проблемни региони, които могат да станат мишена на Русия, като например Крим или Северен Казахстан. Но руската трактовка на нейното право на намеса в работите на съседни държави е толкова широка, че и Беларус не може да не се безпокои. Макар Лукашенко да не е естествен приятел на демонстрациите от “майдански” тип, той леко нервничи заради натиска на Русия върху всичките й съседи и затова отново заговори за възстановяването на политиката на “две крила”, пише Уилсън.

Западът, от своя страна, е заинтересуван “двете ...

Свързани новини: